С Лазаровден започва подготовката за Страстната седмица и Христовото възкресение. Една седмица преди Великден, в събота, от стари времена е голям празник.
Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота.
Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Прослава и възпев на Лазаровден носят лазарките. Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.
Когато обикаляли домовете, момичетата пеели песни за здраве, плодородие и женитба.
След пожеланията стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.
Девойка, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.
Днес, на Лазаровден къща–музей „Георги Караславов” оживя, посрещайки лазарките от Детска певческа фолклорна група „Дебърче” при „НЧ Пробуда-1905г. - кв. Дебър”, с ръководител Ангел Ангелов. Толкова много красота и пъстрота отдавна не бяха огрявали двора и къщата. Звучаха песни и благослов, съхранени в народната памет през вековете, за да достигнат до нас, да докоснат сетивата ни , да предизвикат сълзи на умиление. Отвориха сърцата и душите ни , изпълниха ни с вяра, заредиха ни с надежда.
ЧЕСТИТ ЛАЗАРОВДЕН!
Събитието бе реализирано от Образцово „НЧ Св.Св. Кирил и Методий-1894г.-гр. Първомай” и „НЧ Пробуда-1905г. - кв. Дебър”.
