На 12 октомври 1882 година Княжество България приема Закон за общините и градското управление, който поставя основите на дейността на местните и държавни власти. На този ден общините в България отбелязват своя празник.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Във времето българската община се очертава и се утвърждава като най-масовата, трайна и най-силна колективна българска организация. Общината обединява хората и е посланик между тях и държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 – „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините вземат решение отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври. Целта на общото отбелязване е да се популяризира дейността на местната власт, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществото, както и да се стимулира по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.