В късния
следобед на 10 април 2009 г. в Образцово народно
читалище „Св. Св. Кирил и Методий” започнаха да
пристигат гости от цялата страна – от София,
Пловдив, Видин, Димитровград…..
Поводът – премиера на комедията „Г - н Балкански”,
поставена от з.а. Георги Пенев по случай 100
годишният юбилей на читалището през 1994 г. и
възстановена след 15 години от театралния колектив „
Димитър Делчев”. Постановката възкръсна отново, за
да бъде отбелязана 60 годишнината на Иван
Караславов и неговия творчески бенефис, свързан с 40
годишната му творческо – сценична дейност.
Иван Караславов за втори път трябваше да се справи с
тежкото
предизвикателство – след три петилетки пак да
„влезе” в кожата на Ганьо Балкански – образ, труден
за пресъздаване дори и от най – големите
професионални актьори.
Направи го блестящо.Вестник „Първомайски новини” от
29 май 1994 г. пише: „Блестящо! Великолепно! Браво!
Такива бяха възгласите на първомайската публика след
представлението на „Г - н Балкански” . Изненадата и
съпътстващото я приятно усещане у зрителите се
дължеше не само на това, че артистите са си наши, а
и на това, че играха прекрасно.
Изпълнителят на главната роля Иван Караславов не се
приближи до образа на Бай Ганьо, а се сля с него.
Талантът е дар от Бога и човек трябва да се
възползва от него.
И
сега Караславов разгърна мощен талант и темперамент,
използва огромен арсенал от изразни средства –
физика, глас, вокални способности, пластика, умело
боравене със словото – за да представи пред
публиката още по-мащабен, по-релефен и по-дълбок
Ганьо Балкански, тръгнал в следосвобожденските
времена на първоначално натрупване на капитала със
шайка негодници, на които той е естествения лидер из
Европата.
Пиесата звучи по – актуално от всякога:
издаването на вестник и правенето на избори , и
създаването на банки, и отмятането на политиците
звучат смайващо съзвучно с днешния ден след повече
от 100 години.
Всичко това се дължи на първо място на гениалната
драматургия, на великолепната постановка на покойния
Георги Пенев, но и на вдъхновената игра на всички
участници в спектакъла, създаващи галерия от
пълнокръвни и незабравими образи.
Локомотивът на спектакъла обаче бе Иван Караславов,
и в това отново се убедиха всички в препълнената
зала. Публиката се заливаше от смях, но по време на
майсторски изпълнените монолози бе затаила дъх.
Финалните реплики на героя: „ Може да си викат
някои, че на Ганьо Балкански му е времето минало,
ама ей ма на , тук съм, жив съм, ваш съм!” смразиха
кръвта на всички в залата. Миг… и залата избухна в
аплаузи – дълги, искрени, спонтанни, нестихващи.
Започна втората част на юбилея – церемонията по
връчване на поздравителни адреси и цветя.
Пространството пред актьорите, обградили юбиляра се
изпълни с кошници цветя – такава пъстра пищност
сцената не помнеше. Започна четенето на
поздравителни адреси:
Поздравителен
адрес до юбиляра от професор Стефан Данаилов –
Министър на културата;
Цветя и
поздравителен адрес от инж. Петър Мутафчиев –
Министър на транспорта;
Тодор Петков –
Областен управител ;
Ст.н.с. д-р
Радка Колева – Директор на Народна библиотека „ Иван
Вазов” – Пловдив;
