ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

Проект на ИСК при УНСС“Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти”

Стратегията е приета с Решение  № 544/11.07.2007 г. на Общинския съвет на

 Община Първомай от 11.07.2007 г.

“СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ ПРЕЗ ПЕРИОДА

2007-2013 ГОДИНА”

 град Първомай

м. юли, 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД….4

ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА    ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ…………………………...7

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ…………………………………………………7   

               1.1. Географско положение                                                                             

                            1.2. Релеф и климат                                                                                                      

                                                                      1.3. Почви и земеползване

                  1.4. Водни ресурси                                                                                            

                  1.5. Околна среда                                                                                              

1.6. Демографско развитие на община Първомай                        

2.  АНАЛИЗ НА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ……………………………………………………………..13

                                                                       2.1. Транспортна инфраструктура

2.2. Телекомуникации                                                                    

                                                                       2.3. Електроснабдяване        

                                                                       2.4. Водоснабдяване и канализация

                                                                       2.5. Газоснабдяване

                                                                       2.6. Оценка на техническата инфраструктура

3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ……....17

3.1. Основни тенденции и перспективи в развитието на международния пазар на продукти на обработващата промишленост през периода 2000-2006 г.

3.2. Водещи приоритети и проблеми в развитието на индустрията в Република България през периода 2000-2005 г.

3.3. Място на отрасъл „Промишленост” в Националната стратегия и Националния план за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Плана за регионално развитие на Южен централен регион за планиране за периода 2007-2013 г. и в Стратегията за регионално развитие на Пловдивска област за периода 2007-2013 г.

4. АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ……………………………25

      4.1. Място на отрасъл местна индустрия и занаяти в икономика на община Първомай

      4.2. Анализ на състоянието и тенденциите в развитието на местната индустрия и занаятите в община Първомай

5. SWOT-АНАЛИЗ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ  ……………………………………………28

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ…………………………..33

2.1. Визия за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай                                                       

2.2. Приоритети, специфични цели и основни мерки в развитието на местната индустрия и занаятите в община Първомай в периода 2007 – 2013 г

ЧАСТ ТРЕТА. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ   …………………………..42

3.1. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране

 на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на

община Първомай и на инвеститори от частния сектор в сферата

 на местната индустрия и занаятите

3.1.1. „Изграждане на Индустриален парк Първомай”

3.1.2. „Изграждане на бизнес инкубатор”

3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в

Община Първомай 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ….………………………………………………….….55

УВОД

            “Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай през периода 2007-2013 година” е разработeна в съответствие с изискванията  на Втория етап – “Разработване на секторни стратегии.в изпълнение на Интегрираната консултантска услуга по проекта “Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти” по Програма “Активни услуги на пазара на труда” – “Планиране на местното икономическо развитие” на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика и в изпълнение на сключения за тази цел Договор за финансиране на предоставянето на услуги по планиране на местното икономическо развитие по проект № 808025060619 от 15.12.2006 год. между Агенцията по заетостта и Института за следдипломна квалификация – Отделение при Университета за национално и световно стопанство, както и в съответствие с одобрения график за неговото изпълнение.

При формулирането на основните цели и приоритети на “Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай през периода 2007-2013 година” са отчетени основните постановки и приоритети на Плана за развитие на Община Първомай, тези на Националния план за икономическо развитие, Националната стратегия за регионално развитие, както и на Плановете за развитие на Южен централен район за планиране и на област Пловдив.

Настоящата стратегия е разработена с цел да се определят приоритетите в развитието на общината за периода 2007-2013 г., като същевременно се набележат реалистични стратегии и мерки за постигане на благоприятна среда за развитие на местната индустрия и занаятите и от тук и на цялостното икономическо развитие на общината. Стратегията представя онези основни аспекти, които имат най-съществено значение за бъдещото развитие на Община Първомай.

Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) е важно допълнително основание за изграждане на стратегия за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай. Регионалното развитие и търсенето на пътища за намаляване на различията в развитието на отделните страни и на регионите в тях, са едни от най-важните приоритети на ЕС и направления на подпомагане. Договорът за ЕС издига утвърждаването на икономическото и социално сближаване до равнището на един от трите водещи приоритета на ЕС. Поради това голяма част от средствата както на структурните фондове на ЕС, така и на предприсъединителните фондове са ориентирани под една или друга форма към подпомагане на регионалното развитие и постепенното намаляване на различията в това отношение.

За да може България да се развива ефективно в посока на интегрирането й към Европейския съюз и да се възползва от структурните му фондове, тя трябва да изпълнява поетото към ЕС задължение да извършва аргументирано, финансово осигурено и бюджетно разпределено дългосрочно икономическо програмиране и планиране както на национално, така и на регионално ниво. 

      Много важно и не последно по ред основание за разработването и изпълнението  на настоящия проект “Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти” по Програма “Активни услуги на пазара на труда” – “Планиране на местното икономическо развитие” на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика е ясното съзнание на ръководството на общината, че регионалното стратегическо планиране и управление би трябвало да се превърне в основен подход както за мобилизиране на местните инициативи и ресурси, така и за привличане на инвестиции за реализиране на приоритетните проекти за развитие с общинско и надобщинско значение.

            Важен елемент на разработването на стратегията е анализът на състоянието на наличните ресурси и възможности. Особено внимание е обърнато на ефективността от използването на природните, демографски, екологични и инфраструктурни дадености и на реалните възможности, които съществуват и които общината може да използва за своето по-ефективно бъдещо развитие на местната индустрия и занаятите в областта на трудовата заетост .

Оценката на развитието на местната индустрия и занаятите е основана на специфичното прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT- анализа към проблемите на оценката на регионалното развитие. Този анализ включва взаимообвързана оценка на вътрешните за дадена организация или регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за организацията или региона възможности (Opportunities) и заплахи (Threats). Този анализ се прилага все повече в планирането на регионалното развитие. Значението му се подсилва много от факта, че той се смята за задължителен елемент на плановете, свързани с ползването на структурните фондове и инструменти на ЕС.

Основен принцип на SWOT- анализа е разделяне на обекта на анализ (в случая местна индустрия и занаяти в Община Първомай) от средата, в която функционира този обект (в случая това са околните общини от област Пловдив, както и други съседни региони). В този контекст при разработването на аналитичното проучване  степента на икономическо развитие на общината са анализирани от една страна силните и слаби страни на отделните елементи на развитие на местната индустрия и занаятите, а от друга страна са изследвани възможностите и заплахите от страна на околната за общината среда.  Целта на този анализ е да се оцени кои направления на развитие на общината са най- ефективни, в кои може да се постигне най-добър успех и хармонично развитие, чрез използване на силните си страни и благоприятните възможности на външната среда, както и чрез преодоляване или намаляване на действието на слабите страни и външните заплахи.

Резултатите от SWOT-анализа позволяват по-точно формулиране на приоритетите и целите за развитие на местната индустрия и занаятите и предприемане на мерки за коригиране на състоянието. Между елементите на стратегията има отделни полезни взаимовръзки, които разкриват потенциала или проблемите, които стоят на преден план за разрешаване.

            Информационно осигуряване на настоящата стратегия. Като основни типове източници на информация, използвани за разработване на стратегията могат да се посочат:

            - статистическа информация на национално и регионално ниво;

            - проекти, разработени от и за нуждите на Община Първомай;

Други важни източници на информация за разработване на аналитичното проучване са:

1. Национална стратегия за регионално развитие

2. Данни от Националния статистически институт – София

3. План за регионално развитие на Южен централен район за планиране, 2005 г.

4. Областен план за регионално развитие на Пловдивска област, 2005 г.

5. Общински план за развитие на община Първомай за периода 2007-2013 г.

„Стратегията за развитие на местната индустрия в община Първомай през периода 2007-2013 г.” е разработена с оглед утвърждаването на жизнеспособен и устойчив сектор от местни микро-, малки и средни промишлени предприятия с конкурентноспособно производство – както чрез подкрепа на стартиращи предприятия, така и чрез съдействие за повишаване на конкурентноспособността на съществуващия местен бизнес. Важно място в Стратегията за развитие на местната индустрия ще заемат мерките и проектите за модернизация на съществуващата производствена инфраструктура – електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, пътища и други и за изграждане на нова техническа инфраструктура в общината с регионално значение – особено по отношение на газоснабдяването и газоразпределението и на мерките за енергийна ефективност с оглед подобряване на ефективността и конкурентноспособността на местните производства. Специално внимание ще бъде отделено на подкрепата за екологосъобразни промишлени производства – включително чрез изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни води и на съвременно депо за твърди битови отпадъци и на предотвратяването на настаняването в общината на екологично рискови дейности. Обект на конкретно проучване ще бъдат възможностите за създаване на благоприятни условия за алтернативни местни производства на стоки и услуги, пряко свързани с очакваното интензивно развитие на интензивното земеделие в общината и с потенциала на местното селско и горско стопанство. В този контекст обект на проучване и бъдещо конкретно съдействие ще бъдат местната хранително-вкусова и лека промишленост, информационните технологии, технолого интензивните сектори на преработващата промишленост и други индустриални подотрасли – включително по отношение изпълнение на санитарно-хигиенните, екологичните и други изисквания на Европейския съюз. Специално място в Стратегията ще бъде отделено на възможностите за активизиране на публично-частното партньорство, включително чрез изграждането на съвместни предприятия между общината и частните предприемачи. Наред с подобряване на административното обслужване на бизнеса, обект на конкретно проучване и на разработване на варианти на технико-икономически обосновки ще бъдат и възможностите за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Първомай и на инвеститори от частния сектор – „Изграждане на Бизнес инкубатор в град Първомай” и „Изграждане на съвременна Индустриален парк Първомай”.

            Реализирането на подобна стратегия би могло решително да допринесе за хармонизиране на  пазара на труда в община Първомай чрез създаването на предпоставки за трайна и устойчива заетост, за гарантирани безопасни и здравословни условия на труд и за достойно заплащане на положения труд.

Настоящата Стратегия за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай е разработено от Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител доц.д-р Марин Тодоров.

ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

1.1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ                                                                                                      

През територията на Република България преминават два основни „Евро – азиатски” инфраструктурни коридори - № 10 – „Лондон – Калкута” и № 8 – „Пътят на коприната – Бриндизи - Пекин”. Тези коридори преминават надлъжно през страната, за сега включително и през Първомай. С изграждането на магистрала „Тракия” Европейски Коридор /ЕК/ 8 преминава извън територията на общината, но остава в непосредствена близост. Същото ще се случи и с ЕК10 – магистрала „Марица”. Тази предстояща странична позиция на общината е недостатък и предимство. Недостатъка е в сравнително по-ниските очаквани нива на урбанизация, последвани от по-ниски темпове на социално-икономическо развитие; предимството – възможността да се съхрани природата, днес качество, по-ценно от силно урбанизираните територии. Същевременно важен фактор за развитието на Община Първомай е модернизиращия се железопътен магистрален път София – Пловдив – Първомай – Свиленград – Истанбул. „Отместването” на основните инфраструктурни коридори, обаче не влияе на факта, че Първомай попада в центъра на т.н. „Оперативен триъгълник”, който обхваща най-активната територия на Южен централен регион, очертан по върховете от Пловдив, Стара Загора и съградието Хасково-Димитровград – с икономически, териториален и демографски потенциал, равностоен на София – важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на Южен Централен Район и страната като цяло.

Община Първомай е разположена в централната част на Южен централен регион, и административно принадлежи към област Пловдив. От север граничи с Общини Братя Даскалови и Чирпан – област Стара Загора, от изток – с общини Димитровград и Минерални бани, от запад с общини Асеновград и Садово, а от юг с Община Черноочане. Общината заема най източната част в Пловдивска област и обхваща 8.94% от територията й (854 км²). Самата област има общи граници с областите Ловеч, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик.

1.2. РЕЛЕФ И КЛИМАТ                                                                                                                       

Ландшафтът на Община Първомай е с равнинен и хълмист облик слабо разчленен и заоблен. Около две трети от територията в северната част е със слаб наклон към поречието на р.Марица и е заета от земеделски земи. Останалата една трета – в южната и югоизточната част е хълмиста и принадлежи към вдадената към Тракийската равнина предпланина  Драгойна – част от Новаковския балкан. В най-ниската част– при град Първомай средната надморска височина е 130 м, а в най южната - около 1000 м.

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е определяне на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата – критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие. Изводите от урбанистично-екологическия анализ, разкритите причини за формираната екологична ситуация и степента на нарушение на екологическото равновесие, очертават пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване.

Територията на общината попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа На това се дължат големите температурни амплитуди които тук надхвърлят 70°С в годишен разрез. Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали.

В резултат на проучването се изявяват 3 зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:

Зона а₁ - най-благоприятна - обхваща по-високите  южни части на общината и горските насаждения, зелените части на хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода “дискомфортно охлаждане” е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек).

зона а₂ – относително благоприятна - изолиниите на тази зона се очертават - от юг - от подножието на ридовете, приблизително по линията на селата Искра – Брягово - Драгойно – Езерово и обхващат една територия с ширина между 3 и пет километра – на север. Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1.

Зона а₃ - неблагоприятна - обхващаща равнинните части на общината – на север от зона А2 – до поречието на р.Марица. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите.

По поречието на реката се очертава една тясна ивица с климатично-ладшафтни характеристики на зона А2 – благодарение на въздушните течения по реката и нейната водна площ. Благодарение на последната, изпаренията в най-горещите летни дни, са причина за увеличение на относителната влажност с около 15% и в понижение на температурите с 3-4⁰.

Природният комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове - благоприятни условия за развитие и на земеделието и на животновъдството, сравнително добри водни потенциали, липсата на застрашаващи екологическото равновесие дейности, са нейно богатство и предпоставка за развитието на  община Първомай - нейният стратегически ресурс.

Структурата на поземлените ресурси се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината в аспектите на водещия стопански потенциал на общината – селското стопанство.

1.3.   Почви и земеползване

Според физико-географската подялба на страната община Първомай попада в: Краищенско-Тунджанската (Преходна) зона, в Горнотракийската област (област на Горнотракийската низина).  Почвите са предимно черноземи-смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на р. Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни. Основните отглеждани култури са зърнено-житните – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, както и различни сортове тютюни – ориенталски, едролистен, бърлей и др. Един от важните ресурси на общината – наличието на значителни ливади, мери и пасища, все още е не ефективно използван като основа за развитие на интензивно животновъдство.

Родопската „яка” от юг и равнината по поречието на река Марица предопределя функционалното площоразпределение на територията. Северните й равнинни части са заети от високо ефективни и плодородни земеделски земи, южните - от високите  скатове на ридовете Драгойна и Мечковец, покрити с гори и слабо урбанизирани (фиг.2). Общата площ на общината е  854 км². от които:

-     384 046 дка - 74%  са заети от земеделски земи, 

-       84 437 дка -   16% принадлежат на горския фонд

-       24 766 дка от територията - 5% е заета с фонд населени места.

-       18 348 дка – 1.5% е заета от водни площи и течения.

-     За добив на полезни изкопаеми са отредени 9684 дка, или 1.5% от   територията, в по-голямата си част това са закрити, неизползваеми находища.

-     Терените заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения са 2 594 дка, или 0,5% от територията на Общината.

1.4.    Водни ресурси

Водните ресурси в общината са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи характерни за общината /средно-годишно 600 л/кв.м/ предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места. Ценен воден ресурс са термоминералните води в село Драгойново.

1.5.            Екологична оценка

Обобщената екологична оценка показва, че с малки и лесно отстраними изключения, общото състояние на околната среда в община Първомай, не само че не е пречка за развитието на ключовите стопански сектори, но е качествена, благоприятна предпоставка за тяхното развитие.

Проблемните аспекти на опазването на околната среда в община Първомай са:

- Замърсяване на водите. Ядрото на общината – Първомай няма пречиствателна станция за отпадни води. В населените места отпадните води се заустват без пречистване – директно в реките. Проблемът ще се реши с изграждането на ГПСОВ в Първомай и модулни пречиствателни станции в останалите селища.

- За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси.

- Замърсяване на атмосферата: само за града – от автомобилния транспорт и прахово замърсяване от не почистени и неблагоустроени улици.

- Акустично натоварване на средата - отчита се в града – основно от жп линията, квартал Дебър и с. Бяла река, през които преминава главен път Е80 - от автомобилния транспорт и към облекчаването му следва да се предвидят мероприятия в бъдещите териториални разработки.

- Радиационна обстановка - проведените изследвания не съдържат данни за наличие на радиоактивно замърсяване на почвите и водите.

- Замърсяване на почвите - локализирано е в района непосредствено тангиращ Е80 – подложен на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта. По път Е80 преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт  с дизелова тяга. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основния екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.

-     Третиране на отпадъците. Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите отпадъци. Основния дял - 71% се пада на битовите отпадъци, 23% на производствените, 4% на строителните и 2% -опасни. Събрани на територията на общината, те не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци.

1.6. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ                   

Населението на община Първомай възлиза на 30187 ж. към 31.ХІІ.2003 г., от които мъжете са 15111 (48,5%), а жените – 15370 д. (51,5%). От данните е видно, че по броя на населението тя е една от средните общини, както в Пловдивска област – 4,2 % от нейното население, така и от населението на страната – 0,4%. Статистическите данни за общината показват общо намаление на броя на населението, което от 1990 год до 31.12.2006 г.  е намаляло с близо 6800 души, като близо половината от това намаление е реализирано след 2001 год.

Населението на общинския център възлиза на 15 017 ж. (включително и двата квартала – Дебър и Любеново, което представлява 49,7% от това на общината. Селското население наброява 15 170 ж. Причините за намаляване на населението на селищата са свързани основно с миграциите, особено емиграцията, която е резултат основно на свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията.

Броят на населението по населени места - в селата е различен – от 144 д. за най-малкото – с. Поройна до 2 689 д. за най-голямото - с. Градина. Най-големите селища са разположени в 3 ключови направления: с. Градина сред лявата речна тераса на р. Марица; селата Искра и Дълбок извор - в подножието на Родопите, а Виница и Караджалово - на Ж.П. линията от двете страни на гр. Първомай.

С цел задържането на населението в селата и развитието на селските райони се налага групиране на селата по демографски потенциал и природни дадености с оглед формиране на районни центрове, като средища на по-високо ниво на обслужване и обвързване на по-малките села към тях. Отрицателната динамика на населението е свързана и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се ясна тенденция към застаряване – броят на лицата в под трудоспособна възраст намалява, увеличава се делът на трудоспособното и над трудоспособно население. Така през 1994 г. делът на под трудоспособното население е 21%, на трудоспособното 60%, а над трудоспособното – 19%. Сега в делът в първата група в общината е 12%, във втората – 57%, а в третата – 31%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е резултат и на промените в равнищата на пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване.

Образователното равнище на населението се развива в благоприятна посока. Наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образования. Преобладаващата част от високо образованите лица са в Първомай. С най-високо образование са заетите в административните и деловите учреждения, следвани от здравеопазването и образователните институции. В сферите на вторичния сектор преобладават хората със средно и средно-специално образование. В селата доминира делът на населението с основно и начално образование. Образователното равнище на населението е близко до средното за страната. Паралелно с това, както и в останалата част от страната, и тук се наблюдава увеличение на неграмотните.

Безработицата на територията на община Първомай е в зависимост от освободената работна ръка от трите икономически сектора в резултат на проведената приватизация. Към 30.09.2003 г. Равнището на безработицата за общината е 15,6%, докато за Пловдивска област е 11,4% и за страната – 12,76%. Тази тенденция се запазва и в периода до края на 2006 г. Броят на регистрираните безработни в Дирекция “Бюро по труда” - Първомай към 31 декември 2006 година е 1513, или с 2.58 на сто повече спрямо 30.11.2006г. /1475/. Сравнен със  същия период на 2005 година, броят на регистрираните безработните намялява с 2.13 на сто /1546 души/. Равнището на безработица в общината в края на месец декември е 12.05%, като се увеличава с 0.31 пункта спрямо предходния месец /11.74%/. В общата съвкупност на регистрираните безработни делът на жените е 54.40% /823/, което показва, че безработицата при тях е по-голяма, сравнена с тази при мъжете. Младежите до 29 години  са 322 и съставляват 21.28% от общия брой безработни в общината. В квалификационната структура на регистрираните безработни с най-голям дял са неквалифицираните работници без специалност и професия – 1007 лица /66.56%/, следвани от квалифицираните работници – 293 лица /19.36%/ и  специалисти - 213 или /14.08%/. Сред безработните специалисти най-много са тези със специалности в областта на техниката и технологиите – 65 лица /30.52%/, следвани от тези в селското стопанство - 57 лица /26.76%/, а най-малко са специалистите от услуги и транспорт – 2 /0.94%/. От всички специалисти делът на тези с висше образование е 27.70% /59 души/. Безработните с намалена работоспособност в Дирекция “Бюро по труда” – Първомай съставляват 3.37% /51/ от общия брой регистрирани, майките с деца до 3 години са 2.05% /31/, самотните родители са 0.53% /8/, безработните от социални заведения - 0.20% /3/ през декември 2006 г. Във възрастовата структура на безработните с най-голям дял са лицата над 55 г. – 18.77% /284/ следвани от лицата на възраст 50 – 54 г. – 12.76% /193/ и  най-малко са лицата до 19 г. – 3.44% /52/, което показва, че безработицата при възрастните безработни лица е най - висока. Новорегистрираните лица през м. декември 2006 г. са 81. Делът на младежите до 29г. е 32.10% или 26 лица. Жените заемат 48.15% или 39, безработните с висше образование са 4 или 4.94% и 3 лица с намалена работоспособност или 3.70%. Лицата, възстановили своята регистрация са 53, като 35 са жени, 15 са младежи до 29 години и 6 с висше образование.

Оценени по демографски потенциал, населените места в общината могат да се класифицират в групите:

А.     Ядро на общината - град Първомай с потенциал за нормално възпроизводство на населението, близък до средния за страната и с висок дял на трудоспособните контингенти и добро образователно равнище.

Б.     Зона на общината, обхващаща 16 населени места - села, разпределени, както следва:

Като цяло, селското население е застаряло, но вътрешните различия дават основание за обособяването на три групи населени места:

-    Първата група са със сравнително нормална възрастова структура, с население под 1500 души, с основен принос за поддържането на демографския баланс (Караджалово и Виница);

 -   Втора група, с население около и над 1500 души, поради териториалното си разположение и инфраструктурни връзки (основно – комуникационни) – „урбанистични възли”, обособяващи собствена „подзона” на влияние – предпоставка за изявяването им като потенциални вторични териториални центрове (Градина, Искра и Дълбок извор);

  -  Трета група – с най-малък потенциал и население, гравитиращи около втората, осъществяващи връзките си с ядрото чрез „урбанистичните възли”.

Процесът на застаряване е по-значим при селското население. За всички села извън първата група, този процес е достигнал критични стойности. Фертилните контингенти и тяхната структура са под нормалните за възпроизводство на населението. За сега липсват фертилни предпоставки за възпроизводство с положителен принос. Налице е тенденция към нарастване на образователното равнище, но отново и само за града. В селата преобладава делът на населението с основно и начално образование, висшистите са под 1%. Безработицата показва тенденция към намаление и стабилизиране към един нормален „резерв” от работна ръка. Професионалната структура на безработните съдържа потенциален резерв (31.62%) от квалифицирани кадри с работнически професии и специалисти. Тенденцията за нарастване и високият относителен брой на безработните лица без квалификация прави тази група една от рисковите на пазара на труда.

2. АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА          ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ 

Техническата инфраструктура играе определяща роля за развитието на местната икономика и качеството на живот на хората. В същото време нейното поддържане и развитие е един от най-ресурсоемките дейности. В същото време тя е собственост или се стопанисва от различни държавни, частни или общински структури, което налага пълна координация на дейността им с цел нейното подобряване. Липсата на сериозни елементи и лошото състояние на наличната инфраструктура определят потребността от сериозни инвестиции в нея като предпоставка за устойчивото развитие на общината. В този раздел е представен анализ на техническата инфраструктура на община Първомай – транспортната инфраструктура и останалите инженерни мрежи - Водоснабдителни, Канализационни, Ел - мрежи, Газификация, Телекомуникации. Пресичането на  територията на общината от важни пътни и железопътни трасета (включително и бъдещата Автомагистрала «Марица») са фактори с важно значение за развитието на общината. Товаро - и пътникопотокът е с преобладаващо транзитен характер, което обуславя възникването на обслужващи обекти - ресторанти, мотели, бензино и газ станции и др., които и за в бъдеще ще разкриват допълнително работни места. В настоящия анализ на техническата инфраструктура, акцентите са поставени основно в сферите на на непосредствена отговорност на общината, а именно:

-     Водоснабдителната инфраструктура

-     Канализацията

-     Поддържането на IV класната пътна мрежа.

-     Екологичните обекти на техническата инфраструктура

2.1.       Транспортна инфраструкутура

            Едно от основните задължения на общината е да подсигури транспортните връзки на населението в общината с общинския и областен център Пловдив и съседните общини. В община Първомай това се осъществява с автобусен и железопътен транспорт - като масови превозни средства, както и с лек автомобилен транспорт по уличната и пътна мрежа на общината. Дължината на уличната мрежа в общината е 462 км, от които:

-     асфалтови настилки      58 км

-     бетонови настилки        2.5 км

-     баластрени настилки    200.0 км

-     без настилки           180.0 км

-     176000 кв. м са направените тротоарни настилки. Положени са 88 км бордюри.

На територията на община Първомай има изградена IV-то класна пътна мрежа 110 км, чиято поддръжка е в компетенциите на общинското ръководство.

2.1.1. Автобусен транспорт

Автобусният транспорт се осъществява по транспортна схема разработена от Общината. Тя е отворена и има възможност за развитие - при формирането на допълнителен пътникопоток и включва:

-     Към 2007 годена всички населени места в общината имат минимум 3 ежедневни автобусни връзки с общинския център Първомай (изключение прави само с. Добри дол).

-     Осем курса по две направления свързват Първомай с областния град Пловдив. Директна автобусна връзка с областния град Пловдив имат 7 населени места от общината с население 24 230 души или 77,7% от населението.

-     Директна връзка със Стара Загора имат 3 населени места в общината /Първомай, Крушево, Градина/ с население 19784 души или 63% от населението.

Преминаването на първокласния път Е-80 през общината дава възможност населението да ползва и превози, организирани от други общини. Превозите се осъществяват само от частни фирми. Конкурсното начало при възлагането на превозната дейност дава възможност общината да защити претенциите на обществения интерес към превозвачите.

2.1.2.  Железопътна инфраструктура

През територията на общината минава жп линия №1 -  ЖП - коридор №10 ЮГОСЛАВИЯ – ТУРЦИЯ (Ниш - София – Пловдив- Истанбул). В момента гарата разполага с 4 коловоза. Товаро-разтоварната дейност се осъществява с един 5-тонен кран. Директна  ЖП-връзка с областния град Пловдив имат 3 населени места от общината /Първомай, Караджалово и Виница – общо с население от 18072 души, или 58% от населението на общината/.

2.2.    Телекомуникации

2.2.1. Пощенски  услуги

В общината работят 15 ПТС, които обслужват населението от цялата община. При подобно териториално покритие не се предвижда в близко бъдеще промени в базата и организацията на пощенските услуги. Пощенските станции в общината имат сключени договори за предоставяне на услуги с НЕК, НОИ, Бюрото по труда и други.

2.2.2.  Далекосъобщения

С телефонни връзки разполагат към 80% от домакинствата в Общината. При 11 600 домакинства има 10 000 телефонни поста. Предвижда се разширяване на АТЦ в с. Крушево и с. Воден с по 100 поста. Всички извънобщински връзки се осъществяват с оптичен кабел, което води до по-добро качество и по-големи възможности. Разширяването на мобилните телефони оператори значително подобри качеството на телефонните услуги.

2.3. ЕлектрОСНАБДЯВАНЕ

Изградената мрежа за НН- Ниско напрежение е 420 км в община Първомай. Има построени 78 ТП-Трафопоста. Електроенергийната система в общината е добре развита и оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещите консуматори и би стимулирало икономическото развитие. Значителна част от съоръженията средно и ниско напрежение са в експлоатация повече от 20 години. Част от стълбовете и проводниковата мрежа е с изтекъл срок на годност. Съществуват проблеми в отделни селища и квартали с пад на напрежението над допустимите норми, произтичащо от дълги мрежи с малки сечения и недостатъчен брой трафопостове

2.4. Водоснабдяване и канализация

Водните ресурси в общината са в рамките на достатъчните, но малкото количество валежи - характерни за общината /средно-годишно 600 л/кв.м/, предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно - битовото водоснабдяване в някои населени места. Ценен воден ресурс са термоминералните води в село Драгойново. В 17-те населени места на общината има 7 556 домакинства. Всички селища са водоснабдени. Изградената водопроводна мрежа е 440 км, с 23 сондажни кладенци и с 3 модерни помпени станции. Над 80% от външната водопроводна мрежа обаче, е изпълнена с етернитови тръби и се нуждае от реконструкция и модернизация.

Изградената канализационна мрежа в общината показва, че тя се намира под средното равнище за страната по обхванатите от канализация води. Тя покрива само 50% от гр.Първомай – кварталите Дебър и Любеново нямат канализация. Съществуващата канализационна мрежа е 93 км за битови нужди и 12 км отводнителна канализация. В община Първомай няма изградено причиствателно съоръжение от градско значение  - ГПСОВ. Ето защо приоритетно място в инвестиционната програма на община Първомай следва да заеме проектирането и строителството на Пречиствателни съолъжения за отпадни води. На територията на община Първомай има изградена напоителна мрежа за напояване от 125 км с 18 бр. помпени станции.

2.5.      ГазОСНАБДЯВАНЕ

В сравнение с другите енергоносители природният газ дава икономии в размер на най-малко 30%, което ще рефлектира върху себестойността на  продукцията на всички отрасли, представени в общината. До 2007 година изградената газопроводна мрежа е 15 000 м, в т.ч. от стомана - 8 730 м и от PE-HD /полиетилен висока плътност/ - 4 270 м. Обхванатите потребители включват:

-      Газификацията на промишления сектор е 95% -   7 обекта

-      Газификацията на обществения сектор е  85% - 12 обекта

-      Газификация на битовия сектор - 8 домакинства.

Вложените инвестиции от "Овергаз Инк" АД, София са за над 2 млн. евро. В периода до 2010 година "Овергаз Инк" АД възнамерява да продължи да реализира значителни инвестиции в газопреносната мрежа и в съоръженията в Общината. Ще бъдат газифицирани новопоявилите се предприятия в частния промишлен и обществен сектор. Стратегията на общината като съдружник на "Газоснабдяване Първомай" е да се ускори газификацията в битовия сектор, да бъдат изградени газопроводни мрежи и съоръжения не само на територията на гр. Първомай, но и в кв. Дебър, в кв. Любеново, в с. Крушево и в с. Градина, с което ще се постигне голям енерго-екологичен и социален ефект.

2.6. Оценка на техническата инфраструктура

            Общата оценка на състоянието на техническата инфраструктура в община Първомай позволява да се обобщи, че съществуващата техническа инфраструктура представлява благоприятна предпоставка за ускоряване на икономическото развитие – особено по отношение на разширяващото се газоснабдяване. Наред с това обаче е наложително да се предприемат мерки за свовременното решаване на някои ключови проблеми в отделните сектори, а именно:

-     Транспортна инфраструктура. Състоянието на транспортната инфраструктура – особено на четвъртокласната пътна мрежа е проблем от особено голямо значение за общината, поради ограниченията налагани от релефа за ползването на различни видове транспорт. Пътната мрежа е в недобро състояние, особено що се отнася до общинската. Част от населените места се свързват с центъра по черни пътища, което ги прави непроходими при зимни условия и дъждове.

-     Телекомуникации. Съобщителната мрежа е добре развита и с предвидената поетапна цифровизация, съгласно програмата на БТК, не би следвало да създава проблеми и в перспектива. Мобилните оператори покриват 100% от територията на общината. Все още слабо развита е интернет мрежата, особено в селските райони.

-     Електроснабдяване. Всички населени места в общината са електрифицирани, но преносната мрежа (36% морално и физически износена) до и във тях се нуждае от реконструкция и модернизация. Електропреносната система в общината е оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещите консуматори и би стимулирало икономическото развитие.

-    Водоснабдяване. Над 80% от водопроводната мрежа е от етернит - морално и физически износена, което води до над 50% загуби на вода. Пречистването на питейната вода - въпреки чистите водни източници, не е на необходимото ниво.

-     Канализация. Изградената и функционираща канализация в общината е крайно недостатъчна. В града тя е изградена на 50%, в останалите селища липсва. В общината няма изградена ПСОВ. Всички отпадни води се заустват без пречистване.

3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

3.1. Основни тенденции и перспективи в развитието на международните пазари на продукти на преработващата промишленост през периода 2000-2006 г.

През 2001 г. преработващата промишленост в България е продала стоки за 8819 млн.щ.д. Производството се е увеличило с 0.9% спрямо предходната година, а продажбите са спаднали с около 1.5%. Най-голям относителен дял (49%) в преработващата промишленост имат продажбите на базовата промишленост, следвана от производството на инвестиционни стоки (37%). Най-малък е относителният дял на промишлените отрасли, произвеждащи потребителски стоки – 14% от общия обем.

Износът на българска промишлена продукция през 2001 г. бележи увеличение с 5.8% спрямо 2000 г., независимо от по-неблагоприятните условия на търговия. В износната листа на България присъстват предимно обработени и готови изделия, минерални горива, химически продукти, машини и оборудване и храни. Основни търговски партньори на България са европейските страни. Над половината от стокообмена на страната през 2001 г. е със страните от ЕС – 54.7% от износа и 49.4% от вноса.

През 2001 г. износът на готови изделия се е увеличил с над 26% в сравнение с 2000 г., като увеличението е най-сериозно при дрехите и обувките. Изнесените машини и оборудване са с 21% повече, като увеличение се наблюдава при износа на индустриални машини и съоръжения и друга специализирана техника. Повече са изнесените количества електрически машини и части за тях, докато експортираните минерални горива са по-малко (основно нефтени продукти). Изнесените животински и растителни масла са също с 10% повече от тези в предходната 2000 г. От химическите продукти спад има при износа на органични химически продукти, изкуствени торове, етерични масла и парфюмерийни продукти.

Преработващата промишленост е най-големият потребител на енергоресурси. През последните години тя консумира около 52% от общото енергийно потребление в страната. По тази причина енергоемкостта на производствената сфера формира в основна степен енергоемкостта на българската икономика. Енергоемкостта на БВП в България като цяло е значително по-висока от тази в страните-членки и кандидатки за членство в ЕС. Относителният енергиен разход е над 1.5 кг нефтен еквивалент за 1$ БВП, като според този показател българската икономика е около 3 пъти по-енергоемка в сравнение с тази на страните от ЦИЕ със сравними географски особености, а в сравнение със страните от ЕС – около 9 пъти.

Базовата промишленост в България разполага със значителни мощности за преработка на нефт, за производство на минерални торове, калцинирана сода и други неорганични химични продукти, химически влакна, черни и цветни метали.

Химическата промишленост е ключов отрасъл за българската индустрия. Тя формира 3.8% от БВП през 2001 г., а нейният относителен дял в общото промишлено производство е 25.2%. Отрасълът е експортноориентиран, като делът на прекия износ представлява повече от 50% от продажбите през годината. Износът на химически продукти през 2001 г. е 24.2% от общия износ. Основните изнасяни изделия са петролни продукти (горива и масла), калцинирана сода, химически влакна, минерални торове и др. Приватизирани са 99.2% от активите в отрасъла, като собствени­ците на предприятията са предимно международно признати компании в бранша.

Промишленият сектор “Металургия” задоволява преобладаващата част от вътрешното потребление на черни и цветни метали и изделия от тях. Обемът на произведената продукция през 2001 г. е 793 млн. щ.д., а относителният му дял в преработващата промишленост е 8.3%. Относителният дял на приходите от продажби на сектора е 8.4% от общите продажби на преработващата про­мишленост. Отрасълът е експортно ориентиран, като 75% от произведената продукция е за износ – предимно за страните от ЕС, Северна Америка и Близкия изток. Постъпленията от износ на металургична продукция през 2001 г. са 17.9% от постъпленията от износа на промишлена продукция в страната. Голяма част от производителите имат въведен сертификат за управление на качеството – ISO9000. Произвежданите продукти от добивната цветна металургия са регистрирани на Лондонската метална борса и са със световно признато качество. Над 98% от активите на дружествата в сектор “Металургия” са частна собственост.

Водещ промишлен отрасъл в производството на инвестиционни стоки в България е машиностроителната и металообработващата промишленост. През 2001 г. тя създава 8.41% от общото промишлено производство и 5.47% от БВП. Приходите от директен износ представляват 49.76% от общите приходи от продажби на отрасъла. Машиностроителните предприятия в България са с традиции в производството на подемно-транспортни машини, отливки, металорежещи и ковашко-пресови машини и оборудване, метални конструкции, кораби и плавателни съдове и ремонта им, автомобилно производство, дървообработващи машини, производ­ство на селскостопанска техника и машини за хранително-вкусовата промишле­ност и др. Текущо те обаче използват около 50-60% от производствения си капацитет, тъй като изостават по отношение на качеството на технологиите и продукцията. Моралното и физическото остаряване и непълната комплектова­ност на основните средства се отразява съществено на конкурентоспособността на произвежданите продукти. В отрасъла са приватизирани 86.6% от държавните активи.

Хранително-вкусовата промишленост е най-големият производител на потребителски стоки в България. През 2001 г. този промишлен отрасъл е осъществил продажби за над 1 270 млн. щ.д., като около 18% от тях са за директен износ. Над 18% е и неговият относителен дял в общия размер на продажбите на преработващата промишленост през същата година. Окуражителна тенденция е растежът на продажбите за износ през 2001 г. с 9.4% спрямо предходната година, въпреки че големия размер на домашното стопанство в България все още не позволява на отрасъла да достигне обемите на производство и продажби от края на 80-те години.

Частна собственост в хранително-вкусовата промишленост са 97% от дружествата. През 2001 г. те осигуряват 79% от общия обем на производството в сектора. Важно предизвикателство за сегмента остава покриването на основните изисквания на ЕС за санитарно-хигиенни норми на производството. През последните няколко години той работи само с около 45% от производствения си капацитет, което се дължи на загубата на традиционни пазари и на намаленото производство на основна суровина и непостоянност на качеството.

Хранително-вкусовата промишленост е много привлекателна за чуждите инвеститори. Известни европейски и световни фирми вече са се възползвали от това и притежават основен дял в дружествата от отрасъла. Техните инвестиции са от особено значение за конкурентоспособността на готовата продукция. Чрез тях основно се въвеждат нови производствени линии, модерна техника, авангардни и високи технологии. В периода 1998-2001 г. в сегмента са привлечени 118.8 млн. щ.д. чуждестранни инвестиции. Експортно ориентирани са производствата на вино, млечни продукти, плодово-зеленчукови консерви. Реален потенциал за допълнителен износ, базиран на специфичните им вкусови качества, имат още растително-маслените продукти и техните производни, замразените и сушени плодове и зеленчуци.

Леката промишленост в България през последните години отбелязва едни от най-високите темпове на растеж. Обемът на произведената продукция през 2001 г. е 889 млн. щ.д., като относителният му дял в преработващата промишленост е 11.7%. Брутната добавена стойност, създадена в отрасъла през 2001 г. е 375 млн. щ.д., което е с 39.4% повече в реално изражение спрямо 2000 г. През 2001 г. производителността на труда в сегмента нараства с 38.3% спрямо 2000 г.

Всички индустриални сектори в леката промишленост са експортно ориентирани. Износът на продукция и изделия в отрасъла през 2001 г. е в размер на 1 151 млн. щ.д., като нарастването спрямо 2000 г. е 32%. Най-голям дял в износа имат шивашката промишленост – 837 млн. щ.д., кожарската, кожено-галантерийната и обувна промишленост – 160 млн. щ.д. и текстилната промишленост – 135 млн. щ.д. Относителният дял на приходите от износ в секторите от леката промишленост е около 70% от общите приходи от продажби.

Най-голям дял на реализирана продукция за вътрешния пазар и за износ имат шивашката и текстилна промишленост (52%) и кожарската, кожено-галантерийна и обувна промишленост (30%), които са и най-конкурентоспо­собните отрасли в леката промишленост.

Повечето от българските фирми-производители са конкурентоспособни, произвеждат качествени стоки, отговарящи на международните изисквания и стандарти. Това, заедно с високата квалификация на работещите в отрасъла и ниската цена на труда, позволява страната ни да бъде конкурентоспособна на международните пазари. Приватизацията в леката промишленост е почти приключила – към 31.12.2001 г. са раздържавени 98% от активите в отрасъла. Общият брой на предприятията в отрасъла е около 7 000, като според националната класификация на предприятията 79% от тях са малки, 16% - средни и 5% - големи. Броят на заетите лица в леката промишленост е 181 654 души, което представлява 34.4% от заетите в преработващата промишленост през 2001 г.

Производството на текстил, изделия от текстил и облекло е най-старият отрасъл в промишлеността на България и има ключово значение за развитието й. Обемът на произведената продукция през последните години се увеличава с нарастващи темпове - от 6.3% през 2000 г. на 10.2% през 2001 г. Увеличава се и броят на предприятията в отрасъла, което е още един показател за бързото му развитие. От 3892 в края на 2000 г., предприятията в края на 2001 г. са се увеличили с 11.4%. Отрасълът продължава да увеличава значението си в преработващата промишленост на България, като относителният дял на обема на произведената продукция спрямо този в цялата преработваща промишленост отбелязва растеж и от 9.8% през 2000 г. достига 10.7% през 2001 г. През 2001 г. се наблюдава рязък скок на БДС от 37.7% спрямо 2000 г. Темповете на растеж на БДС са значително по-високи от темповете на растеж на обема на произведената продукция, което говори за нарастване на ефективността в производството.

През 2001 г. в отрасъл производство на текстил, изделия от текстил и облекло са заети 153 933 души, което е с 1% повече от предходната година. Заетите в отрасъла представляват 29.1% от общия брой заети в преработващата промишленост през 2001 г., като отрасълът запазва мястото си на най-голям работодател в преработващата промишленост. Въпреки това, средната годишна работна заплата продължава да бъде най-ниската средна работна заплата в преработващата промишленост. Голяма част от производствения капацитет (над 50%) остава неизползван. Като основни причини за това се отбелязват бавното разработване на нови външни пазари и конкуренцията на вносните стоки, предимно от Китай и Турция.

Основната част от продукция на отрасъл производство на текстил, изделия от текстил и облекло е предназначена за външния пазар. През периода 1999-2001 г. износът е нараснал с 54.2%, превишавайки всички останали производствени показатели в отрасъла по темп на растеж. Само през 2001 г. износът е нараснал с 33.5% спрямо предходната година.

3.2. Водещи приоритети и проблеми в развитието на индустрията в Република България през периода 2000-2006 г.

В Националната стратегия за подобряване на производствената сфера за периода 2000-2005 г. се очертават основните проблеми и слабите страни на производствения сектор в няколко области: липса на собствени суровини за някои от основните производства от базовата индустрия; морално и технически остаряло оборудване и технологии в някои производства; висока енергоемкост; ниска производителност на труда; недостатъчен опит на управленския състав в новите пазарни условия; неефективен маркетинг;  слабо предлагане и използване на подходящи финансови инструменти.

Структурните проблеми в сектора на малките и средни предприятия (МСП), които пречат на фирмите да се разрастват и да повишават своята конкурентноспособност са следните: ниска производителност на МСП; малък дял на МСП в производствената сфера; специализиране на преобладаващата част от МСП в обслужване на много малки сегменти от пазара. Един от основните проблеми за МСП е трудният достъп до външно финансиране, особено в началната фаза, което ограничава избора на поле на дейност и технология, както и възможностите за разрастване на МСП.  

Въз основа на анализираните проблеми основните цели, залжени в стратегията са: Укрепване жизнеспособността на промишлените предприятия чрез повишаване на енергийната ефективност в производствената сфера; Насърчаване на високотехнологичните и иновационни производства чрез: изграждане на високотехнологични зони, паркове и инкубатори за иновативни предприятия; създаване, производство и пазарна реализация на нови конкурентноспособни продукти и технологии в приоритетни области; Насърчаване експортната насоченост на производствения сектор; Насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия чрез: подпомагане стартирането на МСП; подпомагане развитието на МСП чрез информация и консултации; улесняване достъпа на МСП до финансиране. В регионален аспект МСП се развиват по цялата територия на страната. Като се има предвид значението на МСП за създаване на работни места ще се изгради мрежа от бизнес-инкубатори.

Подобни цели и мерки се предвиждат в Стратегията за насърчаване на инвестициите в България за периода 2005-2010 г., насочени към постигане на балансирано и устойчиво развитие на регионите в България и високо ниво на заетост и доходи, а именно: подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса; подобряване на регионалната и местна икономическа и инвестиционна активност; създаване на индустриални зони; изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за стартиращи малки и средни предприятия; развитие на системата за стратегическо планиране и устройство на територията.

По-детайлно са разработени приоритетите за развитие на малките и средни предприятия в Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия за периода 2002-2006 г. По-важните от тях са следните: подобряване на финансовата среда; подкрепа на иновациите и технологичното развитие; интернационализация на малките и средни предприятия; подобряване достъпа до информация и услуги; осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект; насърчаване на предприемаческия дух и умения.

В Становището на Икономическия и социален съвет (2005 г.) по Лисабонската стратегия на Европейския съюз и политиката на Република България за постигане на конкурентноспособна и просперираща икономика се съдържа анализ на факторите за развитие на устойчив производствен сектор. Според становището развитието на по-устойчив производствен сектор ще зависи от иновациите за по-устойчиви продукти и процеси. Иновациите по отношение на устойчивите процеси ще се концентрират върху намаляване на отпадъците и увеличаваща се енергийна ефективност. Развитието на нови промишлени клъстери, както запазването и разширяването на съществуващите, трябва да се превърне в основен приоритет на икономическата политика.

3.3.   Място  на  отрасъл  “Промишленост” в Националната стратегия и Националния план за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Плана за регионално развитие на Южен централен регион за планиране за периода 2007-2013 г. и в Стратегията за регионално развитие на Пловдивска област за периода 2007-2013 г.

В Националната стратегия за регионално развитие основен приоритет е повишаване на регионалната конкурентоспособност на основата на икономика на знанието. Развитието на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите са ключът към регионална конкурентоспособност. От районите за планиране в страната с най-добри възможности за развитие на иновационни дейности са Югозападният, Южният Централен и Северният централен район. В рамките на този приоритет основните специфични цели са:

1) Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновации в районите.

Липсата на иновационен капацитет определя необходимостта от специална подкрепа, насочена към насърчаване на регионите да разработват иновационни политики и да предоставят технологична подкрепа на бизнеса. За целта ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за: разработване на регионални иновационни стратегии; изграждане на регионални центрове за изследвания, технологии и иновации; подобряване на връзките между малките и средни предприятия и университетите, изследователските и технологичните центрове на територията на районите; стимулиране на пазарно-ориентирани технологични проекти, разработени съвместно от научни институти и фирми в районите; насърчаване развитието на публично-частното партньорство при развитието и трансфера на нови технологии; привличане и насърчаване на инвестиции за изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за малки и средни предприятия.

За развитие на регионалното и местното технологично предприемачество ще се подкрепят дейности, свързани с изграждане на регионални технологични паркове и инкубатори, включително инвестиции за обновяване и модернизация на подходящи терени и сгради в общините за създаване на технологични центрове, технологични инкубатори и паркове. Дейностите приоритетно ще бъдат насочени към региони с потенциал за икономическо и научно-технологично развитие, райони за растеж и райони в индустриален упадък. Технологичното развитие на българските региони ще се постигне и чрез активната политика на местните и регионалните власти - даване на преференции за изграждане на предприятия в технологични паркове, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейностите, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации - подбор на персонал, обучение на персонала, търсене на партньори, пазари, агресивен регионален маркетинг. За развитието на високотехнологични МСП в районите от значение са и редица други предпоставки като наличие на регионални инвестиционни фондове, осигуряващи достъп до рисков капитал за малките и средни предприятия.

2) Изграждане на бизнес мрежи и регионални и транс-гранични клъстери.

Развитието на регионални бизнес мрежи и клъстери е все още слабо или липсващо звено на регионалните икономики в страната. Предимствата от тяхното изграждане ги превръщат в специален обект на подкрепа от политиката за регионално развитие. За тяхното възникване и развитие местните власти играят много важна роля. В тяхна власт е да инициират програми за развитие на клъстери и да бъдат активен участник в изпълнението на тези програми. Други основни субекти могат да бъдат: регионалните ТПП, местни и регионални професионални сдружения на предприятия, университети, колежи, изследователски институти, структури за икономическо развитие: агенции и асоциации за регионално и местно икономическо развитие и др.

3) Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и услугите за малките и средни предприятия.

Едно от важните условия за изграждане на конкурентен профил на районите за планиране е достъпът до информационни и комуникационни технологии. Постигането на тази цел, от една страна, е свързано с въвеждането на широколентови технологии за цифров пренос на информация, водещи до повишаване на ефективността, обхвата и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението, както и услуги за местния бизнес. От друга страна, използването на тези технологии е свързано с подходящо обучение на населението и местния бизнес. Подкрепата за развитието на мрежата на информационното общество в районите и прилагането на информационните и комуникационните технологии ще се осъществява чрез: изграждане на широколентови комуникационни мрежи;  подобряване достъпа до и развитието на он-лайн публични услуги; подпомагане на малките и средни предприятия за възприемане и ефективно използване на информационните и комуникационните технологии; развиване на умения, свързани с информационните и комуникационните технологии от местното население.

Основните действия за повишаване на конкурентно-способността на сектора на малките и средни предприятия (МСП), предвидени в Националния план за развитие на Република България за периода 2007 – 2013 г. ще адресират подобряването на тяхната производителност и ефективност. Този приоритет ще е насочен към разрешаването на два проблема: увеличаването на качеството на продукцията с цел нарастване на дела на МСП на вътрешните и международни пазари и повишаване на тяхната енергийната ефективност.

Действията в областта на повишаване на качеството на продукцията ще бъдат насочени основно към въвеждането на стандарти, свързани с присъединяването към Общия Европейски пазар, въвеждането на международно признати стандарти за качество, системи за управление, консултации в областта на правата за индустриална собственост.

Ниската енергийна ефективност е особено подчертана в МСП, където липсата на финансиране за дейности, свързани с енергийна ефективност от страна на банковия сектор, е съществена бариера за въвеждането на нови технологии в тази област. В тази връзка стратегията предвижда дейности за стимулиране на въвеждането на енергоспестяващи технологии. Използването на възобновяеми енергийни източници също ще бъде стимулирано с цел да се повиши сигурността на енергийните доставки за сектора на МСП.

Групирането и обединяването на предприятията в клъстери и различни мрежи също ще бъде стимулирано с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора и постигане на по-висока ефективност. Иновационният потенциал на МСП е в основата на усилията за подобряване на конкурентоспособността на икономиката на страната. Дейностите, предвидени да стимулират иновационната активност на МСП, ще бъдат насочени както към предприятията в сектора, така и към научните институти. Съществена част от предвидените интервенции ще бъдат съсредоточени върху изграждането на про-иновационна инфраструктура, което ще засили връзката между предприятията с иновационен потенциал и научните институти и ще стимулира обмена на информация между отделните предприятия. Стартиращите технологични фирми също ще бъдат подпомагани като важна част от интервенциите, предвидени в националната стратегия. Част от дейностите ще бъдат насочени към подобряване на цялостното стратегическо планиране и управление във високо технологичните стартиращи фирми.  От друга страна ще се подкрепят и иновационни проекти в МСП, които имат вече изградени пазарни позиции, на всички три етапа от тяхното развитие, като това ще стимулира директно склонността към въвеждане на иновации в сектора.

Редица проучвания идентифицират като основен проблем затруднения достъп до финансиране за стартиращи предприятия, както и за финансиране на иновационни дейности. Във връзка с това се предвижда подпомагане на достъпа до финансиране чрез създаване на различни фондове за алтернативно финансиране.

Осигуряването на услуги, подпомагащи бизнеса, е важен компонент от изграждането на жизнеспособен сектор на МСП. Предвиждат се дейности за повишаване на капацитета на частния сектор и на държавната администрация за подкрепа на бизнес предприятията.

Макар и равнището на преките чуждестранни инвестиции постепенно да нараства, тяхното ниво остава сравнително ниско в сравнение с новите страни членки на ЕС. Усилията в тази област ще бъдат насочени към популяризиране на България като привлекателна дестинация за преки чуждестранни инвестиции и  продукти на международните пазари.

В Регионалния план за развитие на Южен Централен район за планиране за периода 2007-2013 г. основни приоритети са:

1) Повишаване на конкурентноспособността на регионалната икономика, базирана на знанието. В рамките на този приоритет специфичните цели са:

- развитие на изследователската дейност, техническо развитие и иновации;

- изграждане на бизнес мрежи и клъстери;

- подобрен достъп и развитие на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и бизнеса чрез изграждане на местни консултативни и инфо-центрове и предоставяне на посреднически услуги в областта на иновации и информационни и комуникационни технологии;

- повишаване на достъпа и изграждане на местна бизнес инфраструктура чрез създаване на нови или развитие на съществуващи индустриални паркове, бизнес инкубатори и центрове и подкрепа на мрежите от сдружения на бизнеса и агенции за развитие.

2) Развитие на икономика, основана на местни ресурси чрез развитие на преработваща промишленост, предимно хранително-вкусова промишленост и дървообработваща промишленост.

            В Стратегията за развитие на област Пловдив за периода 2005-2015 г. основен приоритет е ускорен икономическси растеж и повишена конкурентноспособност на местната икономика. Специфичните цели в рамките на този приоритет са:

- развитие на изследователската дейност, технологиите и  иновациите;

- изграждане на бизнес мрежи и клъстери;

- развитие на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и бизнеса;

- усъвършенстване на местна бизнес инфраструктура и създаване на бизнес инкубатори и бизнес центрове;

- стимулиране развитието на хранително-вкусовата промишленост.

4. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

4.1. Място на отрасъл ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИ в местната икономика на община Първомай

Анализът в тази си част има за цел да представи основните параметри на местната икономика, стойностите на някои от базовите икономически показатели в динамика – там, където е възможно, да илюстрира дейността на местните фирми и очертае възможни тенденции за развитие. Икономиката на община Първомай естествено е силно повлияна от промените в национален контекст, които стартираха след 1990 год. и които в малките общини на страната се усетиха с огромна сила. Преструктурирането там се случваше сравнително бавно, а промените в местните предприятия нанасяха съкрушителни удари върху местния трудов пазар. Хората, които, в общини подобни на Първомай, са със сравнително ниска степен на образование и респективно ниска адаптивност към промените, ниска предприемаческа култура и ограничен достъп до ресурси, трудно намираха своето място в новите динамично променящи се икономически условия. Дълго време в местен контекст продължаваше доминиращото влияние на нерентабилни предприятия, с висока себестойност на произвежданата продукция,  които не бяха преструктурирани, задържаха значителен брой неефективни работни места и регистрираха големи финансови загуби. От друга страна, за да могат да се развиват по бърз и модерен начин, наличните мощности трябва изцяло да се реновират, а оборудването на съществуващите предприятия – изцяло да се подмени, тъй като към момента е остаряло и поради тази причина произвежданата продукция често е неконкурентна.

Състоянието на икономиката на община Първомай през последните години, следва общите тенденции, наблюдавани в национален мащаб и характеризиращи състоянието на голяма част от малките общини и населени места. Общата криза на икономиката на страната, загубата на традиционни пазари, свиване на производството на големите предприятия, промяната lв собствеността, сериозните структурни промени в селското стопанство през първите десет години на промяна, се отразиха в много по-голяма степен на общини като Първомай, отколкото на големите населени места с диверсифицирана икономика. Ето защо, въпреки благоприятните макро показатели и реализирания икономически напредък на страната, икономиката на община Първомай продължава да изпитва сериозни затруднения.

Община Първомай заема сравнително скромно място в икономиката на Пловдивска област - с 6.6% от БВП на областта. Стопанският сектор на община Първомай се характеризира все още с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на водещи отрасли и общото физическо изхабяване на дълготрайните материални активи – оборудване, сгради и инфраструктурна съоръженост. Наред с това налице е появата предимно на малки производствени предприятия. Като цяло се чувства липсата на съвременно оборудвани с техническа инфраструктура пространства, което е фактор за по-ниска инвестиционна привлекателност при привличането на местни и чужди инвеститори.

По данни на Териториалното статистическо бюро, в края на 2006 год., в отраслите на икономиката са реализирани 73.8 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 4 279 лица. Стопанските субекти в общината са общо 714, от които:

-     502 - 70% в третичния сектор на услугите

-     160 – 23% във вторичния - промишлеността, и

-     47 стопански единици – 7% в първичния сектор на селското и горското стопанства.

Разпределението по сфери на икономиката е следното: 340 стопански единици са в сферата на търговията, следвани от хотелиерството и ресторантьорството – 76. На трето място са отраслите на материално-техническото снабдяване, транспорта и съобщенията  с 56 стопански единици, следвани от текстилните и шивашки предприятия - 40, преработващи фирми от хранително-вкусовия отрасъл – 39 и други.

В общата икономическа дейност на община Първомай, индустрията заема следния относителен дял:

-     22.4% от общия брой стопански единици

-     68.9% от бруто произведената продукция

-     61.6% от общите приходи

-     С 48.7% от заетите лица

-     Срещу 58.5% от средствата за заплати

-     15.9% от ДМА

С най-високи икономически показатели, въпреки малкия си относителен дял (23%), са производствените стопански единици от вторичния сектор – на промишлеността (приходи от дейността, нетни приходи от продажби, зает персонал и т.н.), което показва, че Първомай - за разлика от много други общини, продължава да бъде „индустриална община”.

4.2. Анализ на състоянието и тенденциите в развитието на МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ в община Първомай

В промишлеността са обособени 160 стопански единици, реализирали за 2006 год. нетни приходи от дейността в размер на 39.8 млн.лв., с 1718 заети. 40.6% от приходите са реализирани от преработващата промишленост (хр.вкусова и преработка на тютюн), 29% от текстилните и шивашки фирми, 19.9% - от производството на оборудване.

Тежката металообработваща промишленост е представена от „Авторемонтни заводи” АД – с 85 работници към април 2007 г. и „Чугунолеене – инвест 97” АД – 175 работника към април 2007 г.

Леката промишленост е представена от хранително-вкусов сектор, към който са включени консервната, тютюневата, маслодобивната промишленост и др. Най-голям обект тук е птицекланица „Дениз” със 190 работника. Текстилната и шивашката промишленост са сравнително добре застъпени и са разпръснати по цялата територия на общината. Химическата промишленост е представена от три предприятия.

В стопанските единици на вторичния сектор са представени отраслите:

-     Производство на текстил и облекло – 40 фирми с общо 844 души производствен персонал

-     Фирмите на преработващата промишленост – 39 с общ персонал от 279 души

-     Металообработващи фирми – 5, с персонал общо 293 човека

-     Транспорт, съобщения и МТС – 56 фирми с общ персонал 194 души

-     Дървопреработвателни малки фирми – 3 с общо 14 заети и др.

По отношение на големината на предприятията, преобладават тези с до 10 заети –  130 фирми, или 83% от всички стопански единици в отрасъла, с персонал до  50 заети – 22, или 14% и с над 100 заети – 8, или общо 5%. Болшинството от предприятията – 91% са частни. Във вторичния сектор са заети 1524 души, или 35% от работещите в общината.

В резултат та настъпилите промени в собствеността на предприятията, ликвидацията и раздробяването, както и възникването на нови стопански субекти, наблюдаваната в предходните години стагнация  във вторичния сектор е процес на преодоляване все още колеблива но положителна тенденция към нарастване на обема на инвестициите.

С най-добри резултати е преработващата хранително-вкусова промишленост – тук се реализирани най-големите приходи, следвана от шивашките фирми – с най голям относителен дял на печалбата. През последните години, макар и все още със скромен дял в общинската икономика с устойчиви темпове се развива строителството. Този факт говори добре за общината, защото след криза, подема в строителството е сигурен показател, че тя вече е преодоляна и икономиката излиза от нея.

Структурните промени в работната сила и в нетните приходи от продажбите показват, че процесът на преструктуриране на икономиката в общината е в посока на развитие на вторичния сектор – на жизнеспособни и високо адаптивни малки и средни предприятия – базирани на местни суровини, чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства.

Основни изводи от анализа на степента на развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай

Особеностите на икономическата характеристика на местната индустрия и занаятите в община Първомай биха могли да се обединят в следните насоки:

• Ограничен ръст на реалните инвестиции (местни, национални и чужди), които да стабилизират и да предпоставят значителен ръст на индустрията;
• Ограничени възможности на стопанските единици за достъп до ресурси, които да им позволят финансиране и самофинансиране на традиционни и разработване на нови производства/услуги;
• Нерационална капиталова структура на част от стопанските субекти, създаваща в определени моменти значителни ликвидни проблеми;
• Морално и физически остаряло оборудване и произтичащите от това проблеми, свързани с производството на неконкурентна продукция и ниска производителност на труда;
• Ограничаване на частните инвестиции и предприемаческата активност главно в сферата на търговията на дребно, производството на храни и напитки, транспорт, посреднически дейности;
• Ограничени инвестиции и предприемаческа активност в индустриалните дейности;

• Привличането на инвестиции е необходимо, но не и достатъчно условие за увеличаване конкурентоспособността на местната икономика. Предприятията ще трябва да преминат през т.н. първи цикъл инвестиции, които целят понижаване на себестойността и/или повишаване на качеството на текущия им, най-често конвенционален продукт. За да станат конкурентоспособни в средносрочен план, ще трябва да последват нови инвестиции за разработване на иновативни продукти, продукти (и услуги) с по-голяма добавена стойност и вплетен интелектуален труд.
• Конкурентните сили ще наложат на малките местни фирми групиране в кластъри или сходни образования, чрез които да споделят знания и ресурси. Това е процес, който ще бъде по-ефективно да се насърчава и подкрепя от страна на местната администрация, но да се инициира от самите фирми.
• Данните на НСИ в национален мащаб показват, че вече 98-99 % от всички предприятия са МСП. Мнозинството от тях работят, за да обслужват регионалния пазар, т.е. те произвеждат и доставят т.н. нетъргуеми стоки и услуги. Това означава, че те трябва да имат в по-голяма степен креативни, маркетингови и мениджърски знания и умения.

o        В случай на динамичен растеж, общинската икономика  ще бъде изправена пред затруднения в набирането на качествен, квалифициран и дисциплиниран персонал по отношение на дейности, изискващи високи нива на знания и умения: креативни, технически умения за създаване на нов продукт; мениджърски умения за управление на дейностите по производството; маркетингови умения за успешна реализация на новите продукти. Такива човешки ресурси към момента са в недостиг на местния пазар на труда, което е пречка за развитието на бизнеса. 

• Община Първомай трябва да изгради работещ механизъм за активна конкуренция и привличане на инвестиционни проекти от чужди инвеститори, които по принцип се насочват към България и региона. 
• Необходими са бързи мерки за пълноценно използване на всички налични местни ресурси - материални, човешки и природни, за да се насърчи и гарантира устойчив икономически растеж и условия за привличане на външни за региона инвестиции в промишлени производства като металообработването; хранително-вкусовата, конфекционната и други подотрасли на леката промишленост, за които Община Първомай има подходяща инфраструктура и традиции. 

5. Ситуационен (SWOT) анализ на МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В Община Първомай

Оценката на развитието на местната индустрия е основана на специфичното прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT- анализа към проблемите на оценката на регионалното индустриално развитие. Този анализ включва взаимообвързана оценка на вътрешните за даден регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за региона възможности (Opportunities) и заплахи (Threats). Този анализ се прилага все повече в планирането на секторното и регионалното развитие. Значението му се подсилва от факта, че той се смята за задължителен елемент на плановете, свързани с ползването на структурните и предприсъединителните фондове и инструменти на ЕС. Основен принцип на SWOT- анализа е разделяне на обекта на анализ (в случая Община Първомай) от средата, в която функционира този обект (в случая това са околните общини от Пловдивска област, както и други съседни региони). Целта на този анализ е да се оцени кои направления на развитие на местната икономика са най-ефективни, в кои може да се постигне най-добър успех и хармонично развитие, чрез използване на силните си страни и благоприятните възможности на външната среда, както и чрез преодоляване или намаляване на действието на слабите страни и външните заплахи.

Позитивните вътрешни условия, по които местната икономика има предимства, представляват нейните силни страни. Оценката на положителните страни на конкретното направление на развитие или на общината като цяло се прави по следната таблица:

Противоположни на положителните страни са слабите страни, т.е. негативните вътрешни особености и условия, които затрудняват развитието на местната икономика. Слабите страни се оценяват по следната скала:

Възможностите на външната среда включват благоприятните настоящи или бъдещи условия в обкръжаващата среда. Оценката на възможностите на околната среда при извършването на SWOT – анализа се извършва на база на следната таблица:

Негативните тенденции в обкръжаващата среда предопределят заплахите за развитие на общинската икономика. Приета е следната скала за оценка на съществуващите заплахи:

Резултатите от SWOT-анализа позволяват по-точно формулиране на приоритетите и целите за развитие на индустрията, както и периодична оценка на позицията и предприемане на мерки за коригиране на състоянието. Между  елементите на този анализ има отделни полезни взаимовръзки, които разкриват потенциала или проблемите, които стоят на преден план за разрешаване. SWOT-анализът на общинската икономика е представен в количествен и графичен вид чрез даване на оценки на отделните фактори и разполагането им върху координатна система. По абсцисата от ляво на дясно се разполагат силните и слабите страни, докато по ординатата отгоре надолу са възможностите и заплахите. В резултат на оценката на четирите фактора се очертават четири основни ситуации със съответните им препоръчителни стратегии.

SWOT анализ на местната индустрия на община Първомай

Основният извод от SWOT-анализа на местната индустрия в Община Първомай може да бъде формулиран по следния начин: На основата на преобладаващите силни страни и възможности е целесъобразно да се предприемат мерки за ускорено развитие на местната индустрия чрез активно използване на европейските форми за публична подкрепа – включително на общинско равнище, за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните промишлени предприятия. Важно място в тези усилия следва да заемат действията по разработване на Проект за изграждане на Индустриален парк в град Първомай с оглед привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз; за рационалното използване на материалния и трудов ресурс на общината за насърчаване на конкурентоспособните местни малки и средни предприятия с оглед покриване на европейските трудови и екологични норми спрямо промишленото и осигуряване на възможности за ефективен маркетинг на промишлената продукция на външните и на вътрешния пазар.

На основата на настоящия SWOT- анализ, на изведените основни фактори, които влияят върху развитието на местната индустрия и на перспективите пред нея, може да се направи заключение, че територията на община Първомай е привлекателна за ускорено развитие на местната индустрия и занаятите. Конкурентните сили ще наложат на местните фирми групиране в кластъри или сходни образования, чрез които да споделят знания и ресурси. Това е процес, който ще бъде по-ефективно да се насърчава и подкрепя от страна на местната администрация, а да се инициира от самите фирми.

В случай на динамичен растеж, общинската индустрия ще бъде изправена пред затруднения в набирането на качествен, квалифициран и дисциплиниран персонал по отношение на дейности, изискващи високи нива на знания и умения: креативни, технически умения за създаване на нов продукт; мениджърски умения за управление на дейностите по производството; маркетингови умения за успешна реализация на новите продукти. Такива човешки ресурси към момента са в недостиг на местния пазар на труда, което е ограничител за развитието на бизнеса. 

Община Първомай трябва да изгради работещ механизъм за активна конкуренция със сродни общини и за привличане на инвестиционни проекти от чужди инвеститори, които по принцип се насочват към България и региона. Необходими са бързи мерки за пълноценно използване на всички налични местни ресурси -  материални, човешки и природни, за да се насърчи и гарантира устойчив икономически растеж и условия за привличане както на местни, така и на външни за региона инвестиции.

Привличането на инвестиции е необходимо, но не и достатъчно условие за увеличаване конкурентоспособността на местната индустрия. Предприятията ще трябва да преминат през т.н. първи цикъл инвестиции, които целят понижаване на себестойността и/или повишаване на качеството на текущия им, най-често конвенционален продукт. За да станат конкурентоспособни в средносрочен план, ще трябва да последват нови инвестиции за разработване на иновативни продукти, продукти (и услуги) с по-голяма добавена стойност и въплътен интелектуален труд.

На тази основа може да се обоснове прогноза в три основни варианта за периода 2007-2013 г. в развитието на местната индустрия на територията на община Първомай.

При първия вариант на прогнозата – оптимистичния, се очаква да се наблюдава висок инвеститорски интерес, който ускорено да нараства през периода 2007-2013 година. В тази случай може да са наблюдава успешно реализиране на големи за мащабите на общината проекти на публично-частно партньорство, с финансовата подкрепа на Оперативните програми по структурните фондове на Европейския съюз. Това ще доведе да пълноценно използване на благоприятните предпоставки и на потенциала за ускорено социално-икономическо развитие на местната икономика на територията на община Първомай. При този вариант е вероятно индустрията да се развива със значителни темпове от над 15-20% средногодишно, по-специално на основата на привлечени инвестиции в подсектори като машиностроенето, електротехниката, металообработването, конфекционната и хранително-вкусовата промишлености.

При втория вариант на прогнозата – умерено-оптимистичния, се предвижда да се наблюдава сравнително слаб инвеститорски интерес в община Първомай през първите три години от членството на Република България в Европейския съюз – най-вече поради очертаващата се активност на други съседни общини при привличането на инвеститори. След това обаче маже да се очаква постепенно нарастване на инвестиционната привлекателност на община Първомай - особено през периода 2010-2013 година. В тази случай може да са наблюдава по-плавно, но успешно реализиране на ключовите за общината проекти на публично-частно партньорство, с финансовата подкрепа на Оперативните програми по структурните фондове на Европейския съюз. Това ще доведе до постепенното използване на благоприятните предпоставки за ускоряване на социално-икономическо развитие на местната индустрия на територията на община Първомай. При този вариант е вероятно индустрията да се развива с темпове от около 5-15% средногодишно.

При третия вариант на прогнозата – песимистичния, се очаква да се наблюдава слаб инвеститорски интерес в община Първомай. В тази случай може да са наблюдава частично реализиране на инвестиционните проекти и на проектите на публично-частно партньорство, с ограничена финансовата подкрепа на Оперативните програми по структурните фондове на Европейския съюз. При този вариант индустрията може да се развива с минимални темпове - от около 2-5% средногодишно.

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ                                                         

Изведените в “Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай за периода 2007 – 2013 г.” приоритети, специфични цели, мерки и дейности за реализирането им са идентифицирани на базата на направените по-горе социално-икономически и SWOT анализ. Те са съобразени със стратегическите цели и приоритети Плана за регионално развитие на община Първомай, на Националната стратегия за регионално развитие, както и с рамките, определени от Областната стратегия за развитие за същия период. Реализацията им ще допринесе за постигане на такова развитие на интензивното земеделие, каквото тя си е поставила като своя цел в изведената визия.

Превръщането на община Първомай в община на младите хора с висок жизнен стандарт ще се постигне чрез непрекъстнато намаляване на вътрешнообщинските различия и доближването на условията на живот и труд до тези на близките големи градове Пловдив, Хасково и Стара Загора. При разработването на настоящия планов документ са отчетени и фактори, свързани със специфичните характеристики на община Първомай и повишената конкуренция след приемането на България в Европейския съюз. В предвидените мерки и дейности за реализация на стратегическите приоритети и специфични цели на плана се търси диверсифициране на стопанската дейност чрез насърчаване на алтернативни стопански дейности и възможности за допълваща заетост.

2.1. Визия за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай                                                       

Визия:

УСКОРЕНО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ ЧРЕЗ ПОВИШАВАНЕ НА ТЯХНАТА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ, ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЯВЯНЕ, ЕФЕКТИВНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗЕНОСТ НА ОСНОВАТА НА РАСТЯЩА ОБЩИНСКА И ДРУГА ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕСТНАТА БИЗНЕС И ЖИЗНЕНА СРЕДА, ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И НА ДОСТЪПА ДО ПРОЕКТНО И ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА МЕСТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ЗАНАЯТЧИИ, ПРЕДПРИЕМАЧИ И ИНВЕСТИТОРИ.

Инвестициите в човешките ресурси са от най-голямо значение за устойчивото развитие на община Първомай. Подобряването на инфраструктурата, мобилизирането и пълноценното използване на местните ресурси ще създаде условия за намаляване на вътрешнообщинските различия, интегрирането на ромското население и задържането на младите хора в общината.

За постигане набелязаните във визията цели на общността са изведени следните

2.2. Приоритети и специфични цели и мерки за развитието на местната индустрия и занаятите в община Първомай в периода 2007 – 2013 г.

ПРИОРИТЕТ 1: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИНДУСТРИЯТА И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

Основен проблем пред местната индустрия са ниските темпове на иновационна и инвестиционна активност и недостатъчната конкурентоспособност. Индустрията и занаятите в община Първомай се нуждаят от продължителен процес на ускорено развитие, което ще се постигне чрез ефективно оползотворяване на местните ресурси, целенасочено насърчаване на частната инициатива и привличане на значителни инвестиции, които да доведат до внедряване на ефективни технологии в производството, водещи до висока производителност и качество, по-висока добавена стойност и разширяване на продуктовата структура. Специфичните цели и мерките, предлагани в рамките на този приоритет, са ориентирани главно към обща подкрепа на бизнеса и в частност, към развитието на индустриалния сектор като сегашна и бъдеща основа за устойчива общинска икономика. Те следва да въздействат върху цялостната среда, така че тя да стане привлекателна за нови инвестиции, за разширяване и обновяване на съществуващите и развитие на нови бизнес дейности. Това ще създаде възможност за разкриване на нови работни места и генериране на доходи, повишаващи жизнения стандарт на населението в общината.

Специфична цел 1. Подобряване на бизнес средата и насърчаване на предприемачеството

Средата за развитие на бизнеса в общината не е особено благоприятна и не отговаря на съвременните изисквания за развитие на конкурентна и динамична икономика, въпреки положените усилия от страна на общината през последните години. В тази връзка важен компонент за осъществяване на ускорено икономическо развитие на общината е създаването на благоприятна среда за развитие на бизнеса. Ролята на властите и на организациите за подкрепа на бизнеса е да създадат благоприятна среда за тяхната дейност, които излизат извън възможностите на индивидуалните предприемачи. За реализирането на тази специфична цел са предвидени следните мерки:

Мярка 1: Осъществяване на активен диалог между бизнеса, общината и неправителствените организации в областта на индустриалното развитие

Развитието на бизнеса и постигането на така желаното общинско-частно партньорство, което e в основата на разработване и съфинансиране на голяма част от проектите, които следва да се реализират в общината, е необходимо да бъде изведено като основна задача на община Първомай. За това са необходими много усилия и провеждането на редица целенасочени дейности, и по-специално:

• Анализ на нуждите, проблемите и възможностите за подкрепа от страна на общината;
• Изграждане на система за следене на бизнес климата в общината; Провеждането на анкетни проучвания /един път в годината/ сред бизнеса и населението с цел установяване на нагласите и настроенията, конкретизиране на съществуващите проблеми и идентифициране на начини за решаването им са в основата на тази система и управлението на процеса;
• Провеждане на регулярни срещи с бизнеса за информиране относно предстоящи общински проекти и инициативи;
• Осъществяване на годишно проучване и анализ на икономическото развитие на общината с цел събиране на подробна информация за стопанската дейност, определяне възможностите и перспективите за обвързване на отделни промишлени и други производства.

Мярка 2: Подпомагане на МСП и насърчаване започването на нов бизнес

Основните пречки при започването на нов бизнес са: липса на достатъчно квалификация и опит, липсата на капитали и информационното осигуряване. Предимство за общината е повишената предприемаческа активност, която се нуждае от подкрепа и подготовка за устояване на очаквания натиск от страна на конкурентите си от ЕС. Стартирането и развитието на нов бизнес в общината ще бъде облекчено чрез следните дейности:

• Разработване на Общинска програма за подпомагане на МСП съвместно с браншови организации на МСП – анализ на нуждите, формулиране на цели, задачи и действия за подкрепа от страна на общината;
• Разработване на пакет от инструменти за стимулиране на бизнеса на местно ниво: местни данъци и такси; въвеждане на специални ускорени процедури за издаване на лицензи и разрешения за МСП;

·         Насърчаване кооперирането между местни фирми;

·         Подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на информационните и комуникационни технологии;

Специфична цел 2. Подобряване на технологичното равнище и стимулиране на инвестиционната активност

           Чуждите инвестиции в общината са твърде малко и на този етап не могат да изиграят ролята на основен двигател за растеж, и не отговарят на потребностите и възможностите на местната индустрия. Необходимо е да се положат усилия за привличане на чуждестранни инвестиции, които да оживят местната икономика и да й дадат нужния тласък. Общината следва да провежда активна политика и по отношение на вътрешните инвеститори. Друг основен проблем на местната икономика са амортизираното оборудване и остарели технологии, снижаващи конкурентността на много производствени структури. За тази цел следва да намерят подкрепа следните мерки:

Мярка 1: Привличане на инвестиции чрез активен маркетинг и прозрачно информационно осигуряване

• Разработване на агресивна маркетингова стратегия за привличане на външни технологични и финансови ресурси в индустрията на община Първомай. Стратегията следва да съдържа:

–        Избор на перспективни сектори за инвестиране, съобразени с конкурентните предимства на общината, които да бъдат популяризирани сред потенциални инвеститори;

–        Анализ на вътрешната и външната инвестиционна среда за определяне на конкретни целеви държавни и международни инвестиции (предимно фондовете на ЕС), както и възможности за привличане на стратегически чуждестранни инвеститори;

–        Разработване на единно рекламно послание за общината, с което тя да печели популярност и да изяви своите сравнителни предимства. Активна реклама на общината като привлекателно място за развитие на успешен бизнес;

• Представяне на общината на национални и международни форуми с цел активно търсене на инвеститори;
• Организиране на ежегодни бизнес инвестиционни форуми “Инвестирайте в Община Първомай”;

• Създаване на публично достъпен регистър на местните фирми от индустриалния сектор в общината;
• Разширяване на контакти с чужди бизнес партньори

Мярка 2: Подкрепа за развитието на бизнес инфраструктура

Предоставянето и използването на качествени бизнес услуги в общината е ограничено. Дефицитите в тяхното предлагане и качеството на бизнес инфраструктурата често води до нереализиран инвеститорски интерес и ниско равнище на конкурентноспособно предприемачество. Наред с традиционните инфраструктурни предпоставки (транспортни връзки, водоснабдяване и канализация, комуникации, пречиствателни съоръжения) от особено значение за развитието на съвременна стопанска дейност и привличането на външни и местни инвеститори е улесняването им чрез предоставяне на подходящи сгради и оборудвани терени. С оглед попълване на съществуващите празноти ще бъдат подкрепени действия в следните основни направления:

–        Маркетингово проучване на възможностите и дефиниране на потенциални инвеститори;

–        Разработване на техническа документация и устройствено решение; съгласуване на проектната документация с различните институции;

–        Идентифициране на различни източници за финансиране на благоустройствените мероприятия (изграждането на необходимата инфраструктура);

–        Цялостно устройване на терена/терените;

–        Изграждане/обновяване на прилежащите комуникации

Мярка 3: Развитие на бизнес мрежи и клъстери

Регионалните клъстери са географска концентрация на технологически и продуктово свързани помежду си фирми, които покриват цял производствен цикъл (от иновационния процес до следпродажбеното обслужване). Организирани в мрежи, активно поддържани от местните институции, тези предприятия развиват култура на сътрудничество, комбинирана с големи възможности за иновации и адаптиране и достигат много високо ниво на конкурентоспособност. Създаването на клъстери на предприятия в един и същи сектор може да подпомогне предприемачите да повишат иновационния си капацитет и да създадат стратегически връзки със снабдителната верига. Успешните клъстери позволяват по-лесен достъп до информация, създаване на смесени представителства, съвместна марка и маркетинг, достъп до обучение и споделяне на рисковете и разходите. Потенциалите на община Първомай определят нейното успешно включване и развитие в клъстери “Дървообработване”, “Облекла и обувки” и “Екологични храни”. Тези сектори следва да бъдат подкрепени и развити и на територията на община Първомай. Развитието на конкурентоспособни клъстери е заявен приоритет на Иновационната и Инвестиционна стратегия на страната и Структурните фондове на Европейския съюз. Стартирането на клъстера е свързано с иницииране на общинско-частно партньорство. Ролята на общината е ограничена, но тя може да бъде този стимулатор, който да потърси и намери подходящите начини за стартиране на подобен процес. Партньорството освен с основните фирми следва да се търси и със структурите на бизнеса в общината, както и национална подкрепа. Като първа стъпка за действителното изпълнение на тази мярка общината следва да:

–        инициира проучване за идентифициране на перспективни сектори (потенциални клъстери) в общината като част от регионални клъстери и да определи ползата от включването в подобни мрежи;

–        стартира програма за включване на идентифицираните продуктови и секторни вериги в местни, областни или регионални клъстери;

–        информира всички заинтересовани страни за възможните финансови източници за финансиране на подобни проекти.

Мярка 4: Подобряване достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Дейностите по тази мярка включват:

• Изграждане на широколентова информационна инфраструктура с покритие на всички населени места в общината;
• Създаване на технологични условия за достъп до бизнес информационните мрежи чрез изграждане на широколентови комуникационни мрежи за пренос на информация;
• Ускоряване достъпа до Интернет;
• Подобряване достъпа и развитие на он-лайн публични услуги;
• Обучение на бизнеса и населението в използването на ИКТ

ПРИОРИТЕТ 2: РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА И СЕЛИЩНА СРЕДА С ОГЛЕД УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ.

Мярка 1: Оптимизиране инфраструктурата на бизнеса. Дейностите по тази мярка включват:

·         Разработване на детайлизирана общинска програма за оптимизиране на инфраструктурата на бизнеса /теренно и сградно осигуряване, транспортна инфраструктура, енергоснабдяване, далекосъобщения, ВиК, общински и частни инсталации за третиране на отпадъци /твърди и течни/;

·         Формиране на условия и проект за създаване на Индустриален парк „ПЪРВОМАЙ” за привличане на инвестиции в екологическо чисти производства;

·         Пълна газификация на населените места от ядрото на общината.

Мярка 2: Рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа в общината и подобряване организацията на транспортното обслужване в общината с дейности:

·         Програма за рехабилитация на общинската пътна мрежа в община Първомай за периода 2005 –2013 г., включваща като ключови проекти доизграждане на път ІІІ-8002, отсечка “Първомай-Драгойново-Буково” и реконструкция на ул. “Босилек” в гр. Първомай.

·         Програма “Подобряване на пътните връзки между населените места, уличната мрежа и цялостно благоустройство на населените места”.

Мярка 3: Изграждане и модернизация на външните и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения към тях. Дейностите по мярката включват:

·         Програма за перспективно развитие на състоянието на водните ресурси и на външните водопроводни мрежи на територията на общината, както и на съоръженията към тях /ново строителство, реконструкция и модернизация/;

·         Програма за изграждане на външни водоснабдителни мрежи на неводоснабдените населени места в общината и подобряване на водоснабдяването на останалите населени места и на вилните зони в общината.

·         Програма за реконструкция и модернизация на вътрешната водопроводна мрежа на населените места от общината.

·         Програма за подобряване на водоснабдяването на населените места от ядрото на общината и на новоизгражданите нови производствени зони, предназначени за развитие на нови инвестиционни намерения и за малки и средни предприятия.

Мярка 4:  Развитие на канализационната система в общината с дейности:

·         Програма за развитие и изграждане на канализационната система в населените места на общината /териториална насоченост, приоритети и предстоящи мерки/

·         Проект за реконструкция и преустройство на канализационна мрежа на гр. Първомай и курортните райони /организация на мрежата, изграждане на утаители, колектори и съоръжения, етапност на включване на отделните ползватели/

Мярка 5: Подобряване на екологията в община Първомай. Дейностите по мярката включват:

·         изграждане на организация за разделно събиране, за централизирано извозване на твърдите отпадъци в общината и на система за утилизацията и обезвреждането им;

·         Проектиране и изграждане на ГПСОВ с разширяване на обхвата на главния колектор;

·         Проектиране и изграждане на регионално депо за твърди отпадъци и на регионално съоръжение за обезвреждане на отпадъците;

ПРИОРИТЕТ 3: РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ

Специфична цел 1. Формиране на гъвкав пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на населението и растеж на доходите

Тази специфичната цел е свързана със стратегическата цел за създаване на повече и по-добри работни места и по-висока социална кохезия. Отчетени са основните приоритети в стратегиите за развитие на заетостта, образованието, социалната сфера, програмата за преодоляване на бедността и други. Основно значение при реализиране на целите има стопанската среда. За преодоляване на структурната безработица е необходимо безработните да бъдат насочвани към подходящо обучение, придобиване на професионално-квалификационни характеристики съобразени с новите изисквания на пазара на труда. Действията за реализиране на целта са в зависимост от следните два типа рамкови условия. При условие, че броят на работните места нарасне съществено, активната политика на пазара на труда се насочва към осигуряване на заетост за рисковите групи, както и равнопоставеност по отношение на достъпа до заетост. При условие, че във фирмите се запази ограниченото търсене на труд, активната политика на пазара на труда се насочва приоритетно към предприемачеството и стимулиране на субсидираната заетост. И при двете условия целенасочено се поощрява професионалното обучение на заетите и безработните лица

Мярка 1: Създаване на гъвкав пазар на труда и социална интеграция, при следните основни дейности:

• Повишаване качеството на работната сила – периодично обучение на наетите лица
• Насърчаване на предприемачеството, в т.ч. в традиционните производства
• Повишаване пригодността за заетост на безработните лица и в частност на младежите – образователна и трудова интеграция
• Създаване на предпоставки за устойчива заетост и икономическа реинтеграция на безработните лица чрез насочването им към национални и регионални програми за заетост
• Създаване на субсидирана заетост на лицата в неравностойно положение на пазара на труда, социална закрила
• Усъвършенстване на системата за работа с работодателите
• Проследяване тенденциите в доходите на домакинствата, измерване на тяхното благосъстояние по общоприети стандарти, постепенно намаляване на различията и икономическата несигурност, растеж на доходите
• Подкрепа за професионално обучение на предприемачи и самонаети

·         Развитие на връзки между социалните и икономическите партньори и мониторинг на нуждите на пазара на труда

• Подкрепа на диалога между публичните и частните органи, свързани със заетостта
• Адаптиране на съществуващата и създаване на нова образователно квалификационна инфраструктура с многоцелево предназначение.

Специфична цел 2. Подобряване на достъпа до образование и повишаване на неговото качество и прякото му ориентиране към нуждите на пазара

Едно от най-важните задължения на Общината съгласно чл. 36 от ЗНП е осигуряване на задължително училищно обучение до 16-годишна възраст. По-важните мерки в тази област са:

Мярка 1: Поддържане на оптимална мрежа от образователни структури, отговарящи на съвременните социални, икономически и педагогически потребности

• Оптимизиране на мрежата от учебни заведения на територията на общината според изискванията на местната индустрия
• Профилиране на професионалните специалности в средното образование в съответствие с конкретните заявки и на местните промишлени предприятия.

Мярка 2: Модернизация и технологично обновление на базата и педагогическата практика. Важна предпоставка за изграждане на висок обществен имидж на училището е приоритетно модернизиране на базата в следните направления:

• Основен ремонт на сградите на училища и детски градини на територията на общината – подмяна на дограми, ремонт на покриви, саниране, освежаване на фасади и др.
• Подобряване на материално-техническата база в училищата
• Подобряване на инфраструктурата около училища и детски градини на територията на общината
• Компютъризация на училищата на територията на общината

·         Осигуряване на възможности за квалификация на учители и ръководни кадри в местното образование;

·         Преход от ”От образование за цял живот към образование през целия живот.”, което е свързано с:

–        гъвкавост и адаптивност по отношение на постоянно променящите се условия на образователния пазар;

–        оптимално съчетаване на задължителната и избираема подготовка според интересите на учениците при спазване изискванията на Законите и подзаконовите актове за организация на учебния процес и изискванията на общинската секторна стратегия за развитие на индустрията;

–        взаимната връзка между теория и практика, между общообразователна и професионална подготовка.

–        приемственост и непрекъснатост, образование и квалификация през целия живот.

Мярка 4: Осигуряване на равен достъп и равни възможности за качествено образование. Интегриране на деца и ученици от различен етнически произход. За постигане максимален обхват на децата в задължителна училищна възраст се предвижда:

–        осигуряване на равен достъп до образование в масовото училище на всички деца, независимо от техните индивидуални особености, социално-икономически, етно-културен произход;

–        партньорство с НПО за разработване и прилагане на система от стимули за прибиране и задържане в училище на децата от малцинствените общности и рискови групи;

–        утвърждаване на добрата практика за съвместна работа с Центровете за социални услуги по приобщаването на деца, които по различни причини не посещават редовно училище. Помощ при компенсиране на изоставането.

–        изграждане на достъпна среда за интегриране на децата с увреждания в масовите детски и учебни заведения и социализиране на деца в риск

–        активизиране на работата с родителската общност и преодоляване на недостатъчната ангажираност към образованието на децата.

ПРИОРИТЕТ 4: УКРЕПВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА ОБЩИНАТА ЗА НУЖДИТЕ НА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ЕФЕКТИВНА ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА ЗА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧРЕЗ ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ И ДРУГИ ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Повишаването на капацитета на общинската администрация[1] за работа с бизнеса (в процеса на изпълнение и на общинската секторната стратегия за развитие на индустрията), необходимостта от проектен капацитет за усвояване на средства от фондовете на ЕС, по-високата социализация на хората и развитието на гражданското общество, са свързани с реализацията на редица мерки:

Мярка 1. Подобряване на местното самоуправление и предоставяните услуги от местната администрация

Към тази специфична мярка ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:

• Въвеждане на съвременни информационни продукти за обслужване на населението и бизнеса, базирани на технологията “Електронна община” с три компонента: - Население-Администрация; Бизнес-Администрация; Администрация-Администрация;
• Въвеждане на пълноценно обслужване на едно гише;
• Развитие на нови подходи и умения в местната администрация за насърчаване и насочване на местното развитие;
• Обучение на местната администрация за работа с нови информационно-комуникационни технологии;

·         Развитие на контакти и активна международна дейност с институциите на ЕС и страните-членки на общността за изучаване на техния опит и усвояване на добри практики по основните направления на развитие;

• Създаване на капацитет в общинската администрация за самостоятелно определяне на местните данъци и такси и оптимизиране на приходите в общинския бюджет;
• Създаване и определяне на трайни законосъобразни собствени приходоизточници;
• Въвеждане на преференции за насърчаване на инвестиционната дейност и развитието на малкия и среден бизнес[2].

Мярка 2: Подпомагане изграждането на партньорства за регионално развитие. Дейностите, които ще допринесат за подпомагане на процесите на партньорство, са:

·         Ефективно взаимодействие и партньорство между общинската администрация и държавните структури по решаването на значими и актуални обществени проблеми;

·         Развитие на публично-частни партньорства за осъществяване дейностите по секторната стратегия за развитие на индустрията за развитие на общината и повишаване на възможностите за усвояване на средства от фондовете на ЕС;

·         Обучение на местните партньори за разработване, финансиране и управление на съвместни проекти и прилагане на интегрирани програми за развитие;

·         Изграждане на консултативни и дискусионни форуми към Общинския съвет и Общинската администрация - като Общинския съвет за регионално развитие на община Първомай; съвети по партньорство между общината и съответните браншови партньори, в т.ч. индустриален бизнес, занаятчии и др.

·         Стимулиране развитието на между-общинско коопериране и работа по съвместни проекти, в т.ч. изграждане на регионални клъстери.

Мярка 3: Укрепване на капацитета и подобряване на координацията за управление на средствата от Структурните фондове на ЕС на местно ниво. Към тази специфична мярка ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:

• Промени в структурата на общинската администрация, обезпечаващи функционално-организационното изпълнение на задачите, свързани с повишаване на административния и програмен капацитет;
• Техническа помощ за подготовка на проекти;
• Обучение и развитие на уменията за управление на проекти;
• Информационно осигуряване на процеса на управление;
• Изграждане на система за мониторинг на реализацията на секторната стратегия за развитие на индустрията.

ЧАСТ ТРЕТА.  ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ                                                  

3.1. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Първомай и на инвеститори от частния сектор в сферата на местната индустрия и занаятите

3.1.1. Изграждане на ”Индустриален парк за екологично чисти производства в община Първомай”

A. Кратко описание на предложения проект за ПЧП

Проектът за изграждане на “Индустриален парк Първомай”, основан и отговарящ на изискванията за Публично-частно партньорство между община Първомай и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Първомай и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременна “Индустриален парк Първомай”.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на “Индустриален парк Първомай” включват удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Първомай /пътна, ж.п. гара на магистралната ж.п. линия София-Пловдив-Свеленград, електроснабдителна, водопроводна, канализационна,  телекомуникационна и друга; развита газопреносна мрежа/; значителен брой местни кадри и действената общинска администрация. Община Първомай има готовност да участва в Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот от около 200 дка в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен “Индустриален парк Първомай”.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособна Индустриален парк в град Първомай и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещата Индустриален парк Първомай, а именно:

1. Индустриален парк Първомай ще осигури на местни малки и средни предприятия и предприемачи атрактивни като качество и цени терени за ползване и услуги на техническата инфраструктура за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Индустриален парк Първомай може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и европейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България.

3. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещата Индустриален парк Първомай ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; производства с пряка екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства и за безопасност на храните; предоставянето на транспортни и логистични услуги и други подобни предприемачески инициативи.

4. Индустриален парк Първомай може да бъде разположен на терен с определена площ, разпределен на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите-ползватели. Към всеки парцел ще се изгради път, водопровод, канал, газопровод с природен газ; магистрален кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

B.  Идентифицирни целевите групи и специфичните потребности

Целевите групи на Проекта за изграждане на съвременна Индустриален парк Първомай включват:

- Местни малки и средни предприятия и предприемачи, заинтересовани от ползване на атрактивни като качество и цени терени и техническа инфраструктура за повишаване на своята конкурентоспособност;

- Български и чуждестранни инвеститори, заинтересовани да създадат или трансферират конкурентоспособни производства на основата на привлекателните като качество и цени терени и техническа инфраструктура в бъдещата Индустриален парк Първомай с цел повишаване на своята конкурентоспособност;

- Трудоспособните граждани на Община Първомай, които ще намерят атрактивни работни места в Индустриален парк Първомай – както по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, така и по отношение на високо трудово възнаграждение.

- Местните власти в Община Първомай, които ще осигурят чрез  Индустриален парк Първомай реални възможности за увеличаване на заетостта в общината; генерирането на стабилни местни приходи от функциониращите в зоната производствени предприятия и повишаване на цялостната инвестиционна атрактивност на Община Първомай с оглед привличането на необходимите инвестиции за устойчивото развитие на региона и в други отрасли, сфери и територии на общината.

Специфичните потребности на изграждането на Индустриален парк Първомай произтичат от приоритетите, залегнали в Плана за регионално развитие на Община Първомай през периода 2007-2013 година.

C.           Кратко описание на предложеното ПЧП партньорство /вид партньор /и/ и място и механизми за реализиране на проекта

Пълноценното Публично-частно партньорство между община Първомай и група потенциални частни инвеститори, предложено в настоящата апликация за ползване на грант, включва реализирането на следните основни дейности:

1. Разработване на Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на Индустриален парк Първомай;

2. Провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на Индустриален парк Първомай”

3. Подготовката на съгласуван между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на Индустриален парк Първомай.

Вид частен партньор на община Първомай в предложеното Публично-частно партньорство: Група местни и други български частни предприемачи и инвеститори, заинтересовани да реализират в близко бъдеще Инвестиционен проект по изграждането на Индустриален парк Първомай съвместно с община Първомай. В тази група инвеститори са включени реномирани български строителни и инженерингови фирми с реален опит в разработването и реализирането на мащабни инвестиционни проекти в областта на изграждането на индустриални площи и проекти.

Място за реализиране на проекта: Община Първомай, като предложената от Община Първомай площадка за изграждането на Индустриален парк Първомай е разположена на подходящ терен в община Първомай.

Механизмите за реализиране на проекта включват: На основата на разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община Първомай Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на Индустриален парк Първомай Екипът по проекта ще организира провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на Индустриален парк Първомай. Успешното приключване на тези преговори ще бъде констатирано с подписването на Протокол за инвестиционни намерения. На тази основа Екипът по проекта ще организира обсъждане и съгласуване между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори на Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на Индустриален парк Първомай. Този Проект на Договор ще бъде обсъден от Общинския съвет на Община Първомай и след вземането на целево Решение се предвижда Общинският съвет да възложи мандат на Кмета на Община Първомай по реализирането на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на Индустриален парк Първомай.

D.        Очаквани резултати и въздействия

Очакваните резултати от реализирането на проекта включват:

1. Разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община Първомай Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на Индустриален парк Първомай;

2. Подписан Протокол за инвестиционни намерения между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори с идентифицирани и съгласувани отговорности по изграждането на Индустриален парк Първомай между публичния и частния сектор.

3. Подписан Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на Индустриален парк Първомай между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори.

4. Решение на Общинския съвет на Община Първомай за одобряване Проекта на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на Индустриален парк Първомай между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори и за възлагане на мандат на Кмета на Община Първомай на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на Индустриален парк Първомай.

Благоприятните въздействия от реализирането на проекта включват:

1. Създадени реални и конкретни икономически и правни предпоставки за реализиране на успешно публично-частно партньорство между община Първомай и групата от потенциални частни инвеститори за Инвестиционното дружество и за Изграждането на Индустриален парк Първомай.

2. Придобит положителен опит от служителите на Общинска Администрация Първомай в идентифицирането, подготовката и управлението на Инвестиционни проекти, основани на публично-частно партньорство и съдействащи за ускоряване на социално-икономическото развитие на община Първомай.

3.1.2. Изграждане на „Бизнес-център с инкубатор в град Първомай”

Проектът за Изграждане на „Бизнес-център с инкубатор в град Първомай” е представен тук във формата, която се изисква при изготвяне на идейни проекти по програмите на Европейския съюз.

3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в Община Първомай 

Министерският съвет на Република България прие през юли 2006 г. национална Стратегия за финансова децентрализация за периода 2006-2015. Финансовата самостоятелност поставя нови изисквания към общините, свързани с необходимостта от активно търсене на инвестиционни ресурси и прилагане на съвременните подходи и методи на финансов мениджмънт. Това налага проучване на възможните източници и оценка на техните положителни страни и недостатъци. На тази основа следва да се определи оптималната капиталова структура на всяка инвестиция с отчитане на нейното отражение върху финансовото състояние на общината.

            Възможните източници на ресурси за финансиране на инвестиционни проекти на общинa Първомай са в четири групи:

            - финансово подпомагане от ЕС;

            - финансиране с кредити;

            - финансиране от Централния бюджет;

            - финансиране чрез публично-частно партньорство.

3.2.1. Финансово подпомагане от ЕС

            Европейската комисия публикува предложението си за общия финансов пакет за България, който предвижда отпускане на повече от 4.7 млрд. евро за периода 2007г. – 2009 г. Финансовата рамка за структурни дейности за България за периода 2007 г. – 2013 г. е 6.612 млрд.евро. Ще бъдат финансирани проекти за развитие и заетост, опазване на околната среда и транспорт и община Първомай може да кандидатства със свои проекти за финансиране от тези източници.

Общността осигурява финансова подкрепа за постигането  на  целите, дефинирани в Договора за  Европейския съюз, чрез структурните  фондове:

1.Европейски фонд за регионално развитие /ЕФРР/. Фондът се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Също така и при финансирането на: производствени инвестиции; създаване или модернизиране на  инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните  региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно  развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране  на  потенциала на вътрешно регионално развитие; инвестиции в областта на  образованието и здравеопазването; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното  развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до туризъм, урбанистично развитие и култура. Фондът е част от бюджета на ЕС.

2. Европейски социален фонд /ЕСФ/ Финансирането по  фонда конкретно допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда, осигуряване на равни възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите, повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.; насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и пилотни схеми отнасящи се до аспекти, които  са общи за няколко страни - членки. Фондът е част от бюджета на ЕС.

3. Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони -Основен инструмент за провеждане на общата  селскостопанска политика.

4. Европейски фонд за развитие на рибарството /ЕФРР/. Фондът е създаден в отговор на кризата в сектора и е предвиден да съдейства за неговото преструктуриране, да подпомага адаптирането и модернизирането  на риболовната индустрия.

Кохезионен фонд. Финансова помощ се отпуска в следните области:

-          транс – европейски транспортни мрежи;

-          подобряване на околната среда;

-          енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, транспорт.

Община Първомай трябва да отчита, че не се отпуска финансова помощ за:

-          ДДС;

-          Лихви по кредити;

-          Покупка на земя на цена над 10% от общите приемливи разходи;

-          Жилища;

Оперативна програма “Околна среда” – Управляващ орган МОСВ

Общината може да търси финансиране от тази програма за изграждане на необходимата инфраструктура за събиране, пречистване и отвеждане на отпадните води, а така също за третиране на отпадъци. Средства се отпускат за  закриване на нерегламентирани сметища и стари замърсявания с отпадъци и възстановяване на замърсени терени; опазване и възстановяване на биологичното разнообразие; информационни и мониторингови системи за сектор ”Околна среда”.

Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”. – Управляващ орган МИЕ

Община Първомай и местният бизнес могат да търсят финансиране по тази програма на инвестиционни проекти за технологично развитие и модернизация.

Оперативна програма “Регионално развитие” – Управляващ орган МРРБ

Проекти за изграждане на инфраструктурите на община Първомай са подходящи за финансиране по тази програма, която осигурява около една трета от общото финансиране от ЕС в периода 2007-2013 г.

Други оперативни програми, подходящи за финансиране на  инициативи на община Първомай  са “ Развитие на човешките ресурси” – Управляващ орган МТСП, “Транспорт” – Управляващ орган МТ, “Административен капацитет”-Управляващ орган МДААР, Национален план за развитието на земеделието и селските региони - Управляващ орган МЗГ и други

            Община Първомай може да бъде пряк ползвател на средства по следните оперативни програми:

-          Регионално развитие;

-          Развитие на човешките ресурси;

-          Околна среда;

-          Административен капацитет;

-          ІІ стълб на ОСП – Развитие на селските райони.

3.2.2. Финансиране с кредити

Финансирането с кредити на проекти на община Първомай е възможно, но трябва да се вземат предвид ограниченията, регламентирани в Закона за общинския дълг/публ.ДВ бр. ,изм. ДВ бр./ Източниците за обслужването на дълга са: собствени приходи и общата изравнителна субсидия по чл.34 ал.1 т.3 от Закона за общинските бюджети. Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

Финансиране чрез банкови инвестиционни кредити

Инвестиционните банкови кредити са неподходящ източник за финансиране на инвестиционните проекти на община Първомай, защото:

-          срокът на кредитите е сравнително кратък, а срокът на откупуване на общинските инвестиционни проекти обикновено е по-дълъг;

-          цената на финансирането с дългосрочен банков кредит е сравнително висока, като се вземат предвид не само лихвите, но и таксите и комисионните;

-          при инвестиционни проекти с големи по размер инвестиционни разходи се оказва, че годишният размер на дълга превишава максималната граница, определена в ЗОД.

Финансиране чрез общински облигационни заеми

       Предимства на евентуален публичния облигационен заем като източник за финансиране на общински инвестиционни проекти са:

-          срокът на заема е дълъг и е подходящ за финансиране на инвестиционни проекти с дълъг срок на откупуване;

-          лихвените проценти /купонните проценти/ по облигационните заеми са по-ниски от лихвените проценти по банковите инвестиционни кредити ;

-          облигационният заем може да бъде необезпечен;

-          публичните облигационни заеми позволяват гъвкаво управление на общинския дълг;

Общинският облигационен заем е възможен, но в конкретния случай неподходящ източник за финансиране на инвестиционните проекти на общината. Използването му би повишило значително финансовия риск. Публичният облигационен заем предполага предварително получаване на кредитен рейтинг и добро финансово състояние на общината.

3.2.3. Финансиране и съ-финансиране от Централния бюджет

Средствата, определени за финансиране на инвестиционни проекти на общината са крайно ограничени / Субсидия за капиталови разходи за община Първомай - общо  хил.лв/. В централния бюджет са предвидени ............. лв, които ще бъдат предоставени за съ-финансиране от общините на одобрени проекти по програмите: “Социално инвестиционен фонд”/СИФ/; Проект “Красива България”; ФАР и други програми за реализация на инфраструктурни проекти. Този източник е неподходящ за финансиране на големи инвестиции поради ограничения размер на предвидените ресурси.

3.2.4. Финансиране чрез публично – частно партньорство /ПЧП/

Публично-частното партньорство е подходящо за изпълнението на проект или предоставянето на услуги, които традиционно се предлагат от публичния сектор. 

Предимства на ПЧП:

-          не носи финансов риск, какъвто риск носят банковите и облигационните кредити;

-          осигурява се финансиране на значителни по размер инвестиционни разходи;

-          разпределение на инвестиционния риск;

-          конкретно фиксиране на отговорностите;

-          позволява оптимизиране на разположението на паричните потоци във времето.

Община Първомай може да използва един от следните модели на публично-частно партньорство:

Първи модел – Публичната организация, която е собственик, оператор и финансира проекта, възлага на частна организация проектирането и строителството. По същество това е традиционният начин за възлагане на обществени поръчки в публичния сектор;

Втори модел – “Изграждане – Експлоатация - Трансфер” /ИЕТ/- Публичната организация, която е собственик и финансира проекта, възлага на частна организация проектирането, строителството и функциите на оператор;

Трети модел – Концесия за “Проектиране – Изграждане – Финансиране -  Експлоатация” /ПИФЕ/. Осъществява се в съответствие с изискванията на Закона за концесиите. Публичната организация, която е собственик сключва договор за концесия с частен концесионер, който сключва договор с частни организации за проектиране, изграждане и експлоатация.

Четвърти модел – “Изграждане – Собственост – Експлоатация” /ИСЕ/ Създава се публично-частно дружество, което проектира, изгражда и експлоатира инвестиционния обект.

В конкретния случай първият и вторият модел на ПЧП не са подходящи за община Първомай, защото те не решават проблема, свързан с недостига от финансови ресурси и ограниченията по ЗОД. Третият модел е трудно приложим и по-малко ефективен. Най- подходящ е четвъртият модел. Той позволява и широко използване на възможностите за получаване на финансова подкрепа по линия на структурните и кохезионния фонд.

            Обосноваване на необходимост от финансови ресурси:

            І – за подготовка на инвестиционния процес : кадастрални и устройствени планове; проектно- проучвателни работи; отчуждителни процедури; процедури за промяна на предназначението на терените; анализи; експертни проучвания; ОВОС; изготвяне на проектните предложения в стандартни апликационни форми. Инвестиционните разходи се извършват преди представянето на инвестиционните проекти за одобрение от компетентните органи. Тези разходи са в размер между 7% и 12% от общата стойност на проекта.

            ЕФРР ОП “Регионално развитие” ще покриват до 7% от общата стойност на проекта, предназначени за покриване на посочените разходи.

            ІІ- Ресурс за гарантиране на необходимите парични потоци, осигуряващ ритмичното и ефективно изпълнение на дейностите по осъществяване на инвестицията, за допълващо финансиране в процеса на изпълнение на проектите – съ-финансиране на част от разходите; разходи за ДДС; /навременно осигуряване на паричните потоци – “мостово финансиране”/ - между 70%-80% от стойността на проекта.

            Структура на финансирането:

            ОП “Регионално развитие”

            ЕФРР – 85% от стойността на проекта без ДДС;

            Национално финансиране -15% от стойността на проекта без ДДС;

            Бенефициент – 20% от стойността на проекта за ДДС

            Разпределение на финансирането по етапи на изпълнение на инвестиционния проект:

            От ЕФРР

            2,5 % от стойността на проекта без ДДС при стартиране на изпълнението на договора;

            82,5 % от стойността на проекта без ДДС след изпълнение на проекта и постигане на целите му в т.ч. одобрение на допустимостта на инвестиционните разходи

            От национално финансиране – съгласно договорените срокове и процедури.

            Детайлното проучване на разположението на инвестиционните парични потоци във времето показва, че е необходимо намирането на гъвкав финансов източник, който да се използва съгласно финансовите изисквания и правила за усвояването на средствата от Европейските фондове. Този източник трябва  да разрешава проблемите, които възникват от несъответствието между времевото разположение на инвестиционните парични потоци и паричните потоци по финансирането. Такъв източник е Фондът за подкрепа на местните органи за управление “ФЛАГ”. Учредители на фонда са Българската държава; Световната банка /WB/, Европейската инвестиционна банка /EIB/; Европейската банка за възстановяване и развитие /EBRD/; Немската банка за развитие /KfW/. Българската държава осигурява част от необходимия ресурс и предоставя държавна гаранция. Фондът ще осъществява възмездно финансиране на следните дейности: подготвителни дейности; дейности по изпълнението на инвестиционните проекти; част от стойността на проектите – 15%; разходи за ДДС – 20%; “мостово финансиране”.

-          предварително финансиране;

-          дългосрочно финансиране – за разходите за съ-финансиране и разходите за ДДС

-          краткосрочно финансиране – “мостово финансиране”

Фондът ще подпомага подготвянето и изпълнението на проекти, финансирани от Европейските фондове.

Анализът на възможните източници за финансиране на инвестиционен проект на община Първомай показва, че най-подходящо е публично-частното партньорство и финансиране по оперативна програма “Регионално развитие”. Приоритетите, по които общината може да кандидатства за финансиране са:

-           Градско възстановяване и обновление 

-          Местни и регионални транспортни схеми     

-          Подпомагане на интегрирани инициативи за регионално и местно развитие                                                     

-   Развитие на свързаната инфраструктура;

Същевременно е целесъобразно да се получат кредити от Фонда за подкрепа на местните органи за управление “ФЛАГ”:

-          за предварително финансиране- за разработването и оценката на финансовата ефективност и риска на инвестиционния проект;

-          дългосрочно финансиране – за част от разходите за съ-финансиране и разходите за  ДДС;

-          “мостово финансиране”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ                     

Организацията на изпълнението на секторната стратегия за развитие на местната индустрия и занаятите в община Първомай включва последователност от действия, свързани с:

·         Ресурсното осигуряване и разпределяне на средствата при реализацията на мерките;

·         Функционалната, институционалната и териториалната организация на действията по изпълнение на мерките, програмите и проектите на секторната стратегия за развитие на индустрията;

·         Оперативното управление и координацията между участниците в процеса на реализация;

·         Мониторингът (наблюдението), оценката и контролът на изпълнението по отношение на целите, действията, ресурсите и резултатите;

·         Актуализацията и усъвършенстването на самия стратегически документ, и

·         Осигуряването на публичност и прозрачност на процеса на разработване, приемане и реализация на секторната стратегия за развитие на индустрията, което пряко се свързва със засилване демократичността в управлението.

Всички тези съставни етапи на реализацията следва да бъдат програмно, ресурсово, кадрово и организационно осигурени.

Важен въпрос по отношение на разработването и прилагането на общинската секторната стратегия за развитие на местната индустрия и занаятите е защитата на принципа на “партньорство” между местната власт и всички партньори в процеса на местното развитие.

Както всички общини, така и община Първомай трябва да разчита на собствения си капацитет и ресурси за финансиране подготовката на проекти и тяхното съфинансиране. От една страна, това означава при съставянето на годишните бюджети да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна, това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Първомай, за усвояване на средства по Европейските фондове.

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти.

За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съ-финансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства, предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие, трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент, участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съ-финансирани проекти с крайни бенефициенти - МСП.

Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват път към частно съ-финансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

Наложително е да се приложат мерки за повишаване на програмния и проектен капацитет на общината, доколкото достъпът до тези финансови източници трябва да зависи от нейната действителна способност да представят ефективни и конкурентни проекти. Местните участници трябва да осъзнаят, че успешното включване в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорства.

В заключение следва да се подчертае, че периодът 2007-2013 година е изключително важен за социално-икономическото развитие на община Първомай. Пълноправното членството на Република България в Европейския съюз е огромно предизвикателство за ускореното развитие на местната икономика на територията не само на община Първомай, но и на много други общини в нашата страна. За община Първомай обаче това е най-перспективния и надежден път за трайно решаване на местните социално-икономически проблеми и за осигуряване на устойчивото развитие на общината. Общинската администрация е призвана да играе активната роля на катализатор на инвестиционните процеси във всички сфери на социално-икономическия живот на територията на общината. От нейната активност до голяма степен зависи своевременно да се реализира първия вариант на прогнозата – оптимистичния, за развитието на местната икономика през периода 2007-2013 г., основан на висок инвеститорски интерес  и реалистично позволяващ пълноценното използване на благоприятните предпоставки и на потенциала за ускорено социално-икономическо развитие на местната икономика на територията на община Първомай.

  [1] За подобряване процеса на програмиране, планиране и управление на местното икономическо развитие

 [2] Чрез местните данъци и такси, чрез навременно развитие на инфраструктурата и др.